Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

Двама по-малки братя, които, съдейки по досиетата им, явно вървяха по стъпките на Фаршад или поне се опитваха, без да постигнат пълен успех. В очите на обществото по-скоро най-малкият, Назир, се очертаваше като черната овца в семейството, тъй като още на 25 години бе излежал за четири години четири присъди за лишаване от свобода. Малтретиране, изнасилване, грабеж. При това според информацията за него в полицейския регистър бе добре запознат и със секса, и с дрогата, без много да му мисли в какви форми. Но никакъв алкохол. Правоверен мюсюлманин в този смисъл. Не беше някой шведчо, дето порка и изпява всичко и всички пред когото и да било, стига само да му се слуша.

Над сто полицейски разпита през годините. Първоначално в присъствието на майка му и социалните. Мълчалив Назир.

— Казвам се Назир Ибрахим — и набързо изстреляно ЕГН. — Нямам какво да добавя.

— Същият като брат си Фаршад — констатира поредният разпитващ на опашката.

— Говориш за моя най-голям брат. Имай уважението, когато го споменаваш.

— Разбира се. Нека започнем оттам, да си поговорим за твоя най-голям брат Фаршад Ибрахим. Той определено е известен с уважението, което засвидетелства към другите хора.

— Казвам се Назир Ибрахим, 830206…

Така и не се чу нещо повече в присъствието на полицаи. Иначе в града нещата бяха по-различни. Разполагаха със снимков материал, подслушани разговори и неохотни очевидци, които да свидетелстват. На два пъти Фаршад дори се бе принудил да дисциплинира своя брат по едва ли не старозаветен начин, макар и двамата да бяха мюсюлмани.

Хасан Талиб бе братовчедът от село както в пряк, така и в преносен смисъл. Преселил се в Швеция заедно със семейството си няколко години след семейство Ибрахим. Първите години в новата родина прекарал с многобройната си рода в къщата в Солентуна. На 36 години, 33 от тях в Швеция. Осъждан за убийство, физически тормоз, грабеж, грубо насилие, изнудване. Заподозрян в предумишлено убийство, въоръжени обири, още едно предумишлено убийство и опит за убийство. Три присъди за лишаване от свобода, възлизащи общо на десет години, от които бе излежал осем. Бодигард на Фаршад, мутра, момче за всичко. Внушаваща страх фигура — 2 метра и 130 килограма, бръсната глава, тъмни хлътнали очи, черна набола брада, мърдаща челюст, сякаш непрекъснато дъвче нещо.

Такъв като него малкото сиге щеше да го вчеше на среден път, помисли си Бекстрьом. Изправи се рязко и разтръска жълтите ленени крачоли.

Come on punks, come all of you, make my day, изсъска криминален комисар Еверт Бекстрьом.

Разпити по домовете. Трета обиколка на Хаселстиген 1. Сега ставаше дума за Фаршад Ибрахим, Афсан Ибрахим, Хасан Талиб и евентуалните им контакти с Карл Даниелсон. При това разполагаха с хубави снимки, свои прясно направени снимки от проследяването, в името на справедливостта допълнени и с други подобни фигури, които в случая нямаха нищо общо. Верните колеги на Линда Мартинес. Единствено мургавият вариант, никакви кафяви, черни или синкави. Въпреки че Франк Мотоеле предложи услугите си, докато помагаше на шефката.

Сепо Лаурен не бе виждал никого, при все че Алм се опита да му опресни паметта.

— Не съм ги виждал — поклати глава той.

— Погледни още веднъж за по-сигурно — притисна го Алм. — Значи, тези, които ни интересуват, са чужденци, имигранти, така да ги наречем.

— Не разбирам какво искаш да кажеш — поклати глава Сепо.

Същински малък гений, помисли си Алм, въздъхна и си прибра снимките.

— Та това са само чужденци, добре де, имигранти, както ги наричат в наши дни — установи госпожа Стина Холмберг.

— Но не разпознавате никого, госпожо Холмберг? — попита Ян О. Стигсон.

— Нали тук, в Солна, живеят основно имигранти — отвърна госпожа Холмберг с приветливо кимване към Фелисия Петершон. — Не че нещо — добави тя.

Повечето съседи не разпознаха никого.

Затова пък имигрант от Ирак, живущ на третия етаж, който работеше като контрольор в метрото, изрази признателност спрямо полицейската работа.

— Според мен сте на съвсем прав път — кимна той на Аника Карлсон.

— Защо мислиш така? — попита тя.

— Иранци, ясно личи — изсумтя контрольорът. — Пълни откачалки, способни са на какво ли не.

Бекстрьом се включи на сравнително късен етап и след подготвителен разговор с колежката Карлсон.

— Мисля, че ще е най-удачно двамата с теб да поговорим с онази Андершон — отбеляза той. — Заради младия Стигсон — поясни.

— Напълно те разбирам — съгласи се Аника Карлсон.