Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

— Yes — отвърна Бекстрьом.

Метна левия си крак на бюрото и прибра оръжието.

Надя отложи поклащането на главата си, докато не затвори вратата. Като деца са, помисли си тя.

Преди Бекстрьом да се яви на съвещанието, зареди пълнителя. Петнайсет, един в патронника. Останалите четири прибра в десния си джоб за всеки случай, а при първа възможност възнамеряваше да купи цяла кутия от оръжейния магазин и да си я прибере вкъщи.

На минаване покрай затворената врата на Тойвонен едва се въздържа да не отвори и да изпрати цял залп право в кратуната на лисугера. Да го застреля в главата май би било прекалено, но поне няколко изстрела в тавана, та да напълни гащите финското селянче, понеже си го заслужаваше, честно, помисли си Бекстрьом.

— Добре сте дошли — поздрави Бекстрьом, огледа екипа си, усмихна се най-сърдечно и седна начело на масата.

Все още в отлично настроение, при това въоръжен. Тайно въоръжен, помисли си той, понеже никой от малоумните му колеги не би могъл да отгатне какво бе понесъл под жълтия панталон, който му стоеше така добре.

— Смятам да започнем с обмяна на мисли — оповести Бекстрьом. За да не отиде всичко по дяволите още от самото начало, даде им и малка насока, над която да си поблъскат главите. — Връзка. Има ли някаква връзка между убийствата на Карл Даниелсон и Септимус Акофели?

— Естествено, че има — обади се Надя Хьогберг. — Най-малкото убийството на Карл Даниелсон е предизвикало и убийството на Акофели.

Кимвания на Анката, водната кокошка и играча на народни танци. По-несигурно врътване на главата от страна на личния Дръвник на компанията.

— Нещо колеблив ми изглеждаш, Алм. Слушам те.

Алм малко се затрудняваше със Сепо Лаурен. От една страна, той всъщност си бе признал, че досега два пъти е нападал Даниелсон. От друга страна, двамата имаха нещо общо, а и цялата тази жестокост при убийството на Даниелсон.

— Та извършителят почти го е направил на кайма — обясни Алм. — Сякаш е искал изобщо да го премахне от лицето на Земята. Струва ми се, че Сепо се вписва много добре в картинката. Особено ако си е наумил, че Даниелсон носи вината за приемането на майка му в болница. Типичното отцеубийство, ако питате мен.

— И после — ухили се лукаво Бекстрьом. — После какво става? — Алм щеше да ми е същинска хранилка за птици, ако бях кълвач.

— Ами после ми стига и най-простото обяснение — отвърна той. — Акофели ду̀ши из апартамента на Даниелсон. Намира чантата с парите. Взима я и го убиват. Сигурно в такъв случай се чудите кой го убива.

— Да, наистина — отговори Бекстрьом с блага усмивка.

Кой го убива ли? Денонощна хранилка веднага щом Дръвника отвори уста, си каза.

— Не мисля, че трябва да усложняваме тази част излишно — продължи Алм. — Най-простото обяснение предвид района, в който живее и където действително гъмжи от закоравели престъпници, и обажданията по мобилния, е наличието на съучастник. Срещат се в апартамента на Акофели, за да си поделят плячката. Започва разпра, сбиват се, Акофели е убит, убиецът изхвърля тялото.

— Аха, да — отвърна Бекстрьом. Колебливи телодвижения на Анката, кокошката и клетата жертва на инцест от Даларна, а Надя Хьогберг забива поглед в тавана и дори шумно въздиша. — Виждаш ми се малко несигурна, Надя? — рускинята ще му издялка тиквата, помисли си.

— Останах с впечатлението, че Акофели е бил изненадан и удушен изотзад — поде Надя. — А Сепо Лаурен няма как да е убил Даниелсон, понеже има алиби. Бил е на компютъра си по време на убийството. Сепо Лаурен има така нареченото алиби. Идва от латински и означава „на друго място“, тоест Сепо Лаурен е на компютъра в апартамента, в който живее с майка си, на последния етаж в сградата. Следователно не е в апартамента на Даниелсон на първия етаж в същата сграда.

— Така нареченото алиби. Което не ме трогва особено — възрази Алм. — Откъде да сме сигурни, че тъкмо той е киснал там? Ние знаем само, че някой е бил на неговия компютър. Не че е бил точно Лаурен.

— А кой друг? — попита Надя.

Колегата Алм трябва да е пълен идиот, което май е рядкост дори в това управление, помисли си тя.

— Който и да било от познатите му — отвърна Алм. — Планирал е престъплението, намерил е някой приятел, който да му послужи за алиби, в случая дори не можем да изключим вероятността да му е съдействал Акофели. Лаурен призна, че го е познавал.

— Разговарял е с него веднъж, когато Акофели е обикалял да разнася вестниците — вметна Надя.