Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

— Слушам те — отвърна Бекстрьом.

Като бръснач, помисли си.

— Психологически не ми се връзва с представата за Даниелсон — обясни Надя. — Ако действително е вярно, че е плащал пари едва ли не всяка седмица на Фаршад Ибрахим, Афсан Ибрахим и Хасан Талиб, тоест инициалите ФИ, АФС и ХТ, не разбирам защо поема риска да си ги записва в тефтера.

— Може би за да насочи такива като теб и мен, в случай че го сполети нещо — каза Бекстрьом. — Един вид презастраховане.

— Помислих си нещо подобно — отвърна Надя. — А защо тогава не дава фактическите суми? Защо записва, че Фаршад получава десет пъти повече от Хасан, в един случай дори двайсет пъти, и че Афсан получава четири пъти повече от Хасан.

— Май си е естествено. Нали Фаршад е лидерът им, Афсан е неговият по-малък брат, а пък Хасан е просто братовчед от родината, когото са допуснали да се присъедини, но да стои в ъгъла.

— Според общоприетото схващане обаче парите, изглежда, идват от обира в Акала преди девет години, когато направо са ликвидирали целия трезор — отвърна Надя. — Фаршад ръководи операцията, Хасан се нагърбва с най-тежката работа: да забие мотокара в стената, малкото братче Афсан е допуснато да участва и да пълни чувалите. Навита съм да приема, че Фаршад трябва да е докопал най-много, но не е ли логично Бен Кадер да даде по-голяма част от плячката на Хасан Талиб, отколкото на Афсан Ибрахим?

— Може да са внесли различни части при банкера Даниелсон — предположи Бекстрьом с лукава усмивка.

— Може — сви рамене Надя. — А друга възможност е, разбира се, да тънем в пълна заблуда въпреки Тойвонен и цялата му снесена информация.

— Какво искаш да кажеш?

— Че съкращенията ФИ, АФС и ХТ се отнасят за нещо съвсем различно, други хора, може би дори и не хора, а чисто и просто нещо друго — обясни Надя и пак сви рамене като потвърждение на думите си.

— Но пари нали се дават единствено на хора — възрази Бекстрьом. — Ти самата каза, че си убедена — става въпрос за пари, пък и съкращенията съвпадат с имената им. А имената им не са от най-обикновените. Мисля, че се тревожиш напразно.

— И преди съм допускала грешки — отвърна Надя и се изправи.

— Ще разплетем това — увери я Бекстрьом и кимна, за да внуши кураж и упование в момент, когато единствената му достойна колежка като че ли се предаваше.

— Да, ни най-малко не се съмнявам — отговори Надя.

Преди да напусне крепостта, Бекстрьом се възползва от възможността да прелисти впечатляващия топ хартия, който Надя му бе донесла.

Не приличат на момчета от църковен хор, си каза, щом приключи с четенето.

Фаршад Ибрахим бе на 37 години, пристигнал в Швеция на 4. Татко, мама, две по-големи сестри, стара баба по бащина линия. Общо шест души политически бежанци от Иран.

В Швеция семейството се увеличило с двама по-малки братя на Фаршад. Афсан, 32, и младия Назир, 25. Бабата починала още година след пристигането им. Двете по-големи сестри били омъжени и напуснали семейството. Понастоящем в просторната къща в Солентуна живееха петима души. Тримата братя Ибрахим и техните родители, а глава на семейството всъщност бе Фаршад, откакто баща му бил покосен от тежък инсулт три години по-рано.

В морално отношение крайно неуравновесен глава. В годината, когато навършил петнайсет, Фаршад наръгал смъртоносно свой съученик на същата възраст. Бил осъден за непредумишлено убийство и предаден на социалните. Това, изглежда, не упътило живота му в положителна насока. По-скоро е захитрял, понеже изминали десет години, преди за първи път да влезе в затвора. Четири години за грабеж с отегчаващи вината обстоятелства, а основната част от наказанието излежал в същото заведение за лишаване от свобода като един от най-усърдните информатори на комисар Тойвонен.

Няколко месеца преди да го освободят бил преместен в обикновен затвор, за да го подготвят за предстоящия живот извън решетките. Това също се оказва голям провал.

След седмица един от съкилийниците му бил намерен удушен с хавлия в пералнята на заведението. Всичко сочело, че Фаршад се е отървал от педал доносник. Всичко без неопровержимите доказателства и с категоричното мълчание на Фаршад.

Когато най-сетне излязъл оттам, почти веднага е заподозрян за големия обир в трезора на Акала. Три месеца киснал в ареста, мълчал, пуснали го поради липса на доказателства. Понастоящем Фаршад вече се беше прочул. Наследникът на Бен Кадер, макар онзи да бе мароканец, а Фаршад — иранец. Мюсюлманин, пълен въздържател, никакви съмнения за употреба на наркотици. И никакви случайни контакти с жени, абсолютно никакви жени, както изглеждаше, ако не се броят майка му и двете му сестри. И най-вече никакви глоби за паркиране, шофиране с превишена скорост или нарушение на обществения ред в града. Опасен, мълчалив и само трима души, на които явно имаше доверие и с които общуваше: двамата му по-малки братя Афсан и Назир и братовчед им Хасан Талиб.