Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

— Поеха в различни посоки. Талиб свали момиче в „Кафе Опера“ и отидоха в нейния дом с такси. Живее във Флемингсберг. Фаршад и Афсан излязоха от кафето непосредствено след това и се прибраха в къщата в Солентуна. Когато Талиб слезе от таксито пред дома на момичето, се обади по телефона и няколко секунди по-късно, когато Фаршад стоеше пред къщата в Солентуна, мобилният му звънна. Момчетата от мобилното проследяване проверяват предавателите и тъй като знаят позициите и точния час, смятат, че ще стане.

— Естествено, че ще стане — отвърна Тойвонен. На война всичко трябва да стане, помисли си. — Има ли друго? — попита.

— Възможно е и да сме си отворили проблем. Хвърли око на тези снимки и ще разбереш какво имам предвид — отговори Линда Мартинес и му подаде джоб със снимки от наблюденията.

Стигна му бърз поглед към най-горната. Ще го убия тоя свинчок, помисли си Тойвонен.

— Разправяй.

Фаршад и Афсан напуснали жилището си в Солентуна към единайсет. Прибрали Талиб от Рейерингсгатан в центъра двайсет минути по-късно. После тримата продължили към „Кафе Опера“.

— Точно в 23:30 се скриха в клуба — обясни Линда Мартинес. — Двама от моите ги следваха по петите. Вътре в заведението един от тях установил, че колегата Бекстрьом е на бара с някаква мацка. Братята Ибрахим и Талиб са на известно разстояние от него и според момчето ми, впрочем това е Франк Мотоеле, е пределно ясно, че наблюдават Бекстрьом. При това Мотоеле е останал с впечатлението, че Фаршад поне се е опитвал да установи зрителен контакт с жената, дето е била с Бекстрьом. Нищо обаче не говори за контакти между самия Бекстрьом и нашите трима обекти на наблюдение. Бекстрьом изглеждал напълно обсебен от своята компаньонка.

Пет-шест снимки на Бекстрьом и спътничката му. Малко повече на тримата обекти. Две снимки, на които Бекстрьом и компаньонката му остават на заден план, а Фаршад Ибрахим е на преден. С гръб към обектива.

Бекстрьом се е подпрял на бара. Усмивки и грандомански жестове към красивата жена до него. Широка усмивка от нейна страна, смях, явно е съвършено очарована от събеседника си.

— Знаем ли коя е? — попита Тойвонен.

— Да — отвърна Мартинес. — Сандра Ковач влезе и я позна на мига още от времето си в Държавна сигурност. Казва се Татяна Торен. Полякиня по произход, шведска поданица, по мъж Торен, разведена. По професия държанка. Смята се, че е една от най-скъпите.

Между десет и двайсет хиляди на нощ. Апартамент на Юнгфрюгатан в Йостермалм. Рядко приема клиенти там. Основно в хотели.

— А после какво се случи?

— Непосредствено след това Торен и Бекстрьом напуснали заведението. Хванали такси навън от улицата. Отишли у Торен, където прекарали нощта. Бекстрьом излязъл от жилището ѝ чак в 10:00 на следващата сутрин. Минута след като Бекстрьом и Торен си тръгнали, братята Ибрахим също напускат заведението. Прибират се право в къщата в Солентуна. С колата на Фаршад. Онзи черен лексус; както обикновено кара Афсан. Изобщо не понечват да проследят Бекстрьом. Талиб тръгнал половин час по-късно. С младата жена. Взели такси до дома ѝ, както вече казах. Тя също е разпозната, Юсефин Вебер, 23, работи в магазин за дънки на Дротнинггатан. За нея нямаме нищо особено. Най-често виси по заведенията и движи с такива като Талиб. Би било супер, ако успеем да докопаме номера на мобилния ѝ. Струва ми се, че не би трябвало да е особено трудно.

— И как тълкуваш това? — попита Тойвонен.

— Че са отишли в бара, за да видят Бекстрьом. Че Торен го е свалила и им е изпяла къде се намират двамата. Прилича ми на обичаен опит за вербуване и според мен вече наполовина са влезли под кожата на нашия тъй наречен колега Еверт Бекстрьом. Че са избрали именно него, едва ли е кой знае каква случайност. Не и предвид репутацията му.

— На същото мнение съм — отвърна Тойвонен.

Ще го убия тоя свинчок, помисли си той.

Тъй като Бекстрьом нямаше представа какво се обсъждаше в кабинета на Тойвонен, той пристигна на работното си място в превъзходно настроение. При това и необичайно рано, понеже си бе уредил достъп до хранилището, за да може най-сетне да си прибере служебното оръжие. Същото, което мощният противник се бе опитал да му отмъкне, та да отнеме живота му по най-лесния начин.

Бекстрьом почти никога не носеше служебно оръжие. Мъж със суперсалам като него не се нуждае от увеличаване на оная работа, при това и кобурът, и дръжката го жулеха гадно, независимо дали носеше оръжието под лявата мишница или на кръста. Онова, което го накара да промени мнението си, бе опитът на спецчастите да го очистят във връзка с тъй нареченото нападение шест месеца по-рано. Бе посетил сградата на парламента, за да проведе разпит на депутат, затънал до гуша в убийството на министър-председателя Улоф Палме. Наместо това обаче го обвиниха, че се е опитал да задържи разпитваното лице като заложник.