Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

— Мане Хансон — повтори Бекстрьом. — А къде да го намерим?

— Опасявам се, че май няма да е лесно — ухили се Роланд Столхамар. — Като че ли най-добрият съвет е гробището на Солна. Неговите копеленца не се посвениха да пръснат праха му в горичката за възпоминания за по-евтино.

— И кога беше това? — попита Бекстрьом.

С какво съм го заслужил, помисли си.

— Миналия век — отвърна Столхамар. — Преди най-малко десет лета, струва ми се.

— Има нещо, което ме учудва, Роланд — обади се Аника Карлсон. — Ти си стар колега, така че с неща като проверките на телефони например със сигурност си запознат не по-зле от мен.

— Старото куче си знае номерата — съгласи се Столхамар със самодоволство.

— Когато си оставил Кале Даниелсон, той е бил на телефона, крещял е на съседката. Този разговор сме го проверили. Обадил се е малко преди 22:30. После казваш, че си се върнал право у дома и ти е отнело приблизително десет минути. Ще рече, че си се прибрал към 22:40.

— Точно така — кимна Столхамар.

— После твърдиш, че си се обадил на приятелката си от Малмьо в 23:30.

— Да, това си го спомням. Понеже предварително погледнах часовника. Както казах, не исках да звъня твърде късно.

— А какво прави през това време? Прибираш се в 22:40, а ѝ се обаждаш в 23:30. Остават 50 минути. Почти цял час. Какво си правил?

— Че нали ви казах — отговори Столхамар с вид на изумен.

— В такъв случай трябва да съм забравила — отбеляза Аника Карлсон. — Би ли ни разказал отново?

— Беше ми останала глътка пиене в килера. И нали имах повод да празнувам, започнах от него. После звъннах на Маря. Точно така. Явно съм живнал, като си сръбнах за отскок — обясни Столхамар с изкривена усмивка.

— Петдесет минути — повтори Аника Карлсон и се спогледа бързо с Бекстрьом.

— Голяма глътка ще да е била — отбеляза той.

— Хайде, не бъди такъв, Бекстрьом — каза му Столхамар. — Просто съм си седял, размишлявал съм си.

— За съвсем други неща — поде Бекстрьом. — Спомняш ли си Кале Даниелсон да е имал някакво куфарче или чанта за книжа? Някакво такова доста луксозно кожено чудо с месингова ключалка.

— Да, имаше — потвърди Столхамар и кимна. — Светлокафява кожа. Истинска началническа чанта. Видях я за последно, като ходих да вечеряме у тях, преди да го убият. Определено си я спомням.

— Спомняш си? — обади се Бекстрьом. — Защо?

— Беше я оставил на телевизора — отвърна Столхамар. — В гостната, където бяхме седнали да хапнем.

Ненормално място за чанта, нали. Аз нямам подобна, разбира се, но и да имах, едва ли щях да я туря върху телевизора. А защо питаш?

— Изчезнала е — обясни Бекстрьом.

— Аха — Столхамар сви рамене. — Във всеки случай беше там, когато тръгнах. Още си лежеше върху телевизора.

— Когато пристигнахме на сутринта, вече я нямаше — съобщи Бекстрьом. — Нямаш ли представа къде може да се е дянала?

— Стига вече, Бекстрьом — погледна го Столхамар с хлътналите си очи.

— Мисля, че ще спрем дотук — Бекстрьом кимна на колежката си.

— Аз съм за — обади се Столхамар. — Искам да се прибера и да си взема душ.

— Ще трябва да ни дадеш още няколко минути, Роланд — каза му Аника Карлсон с дружелюбна усмивка. — Налага се да поговорим с прокурора, преди да си тръгнеш.

— Окей — Столхамар сви рамене.

Час по-късно заместник главният прокурор Туве Карлгрен реши да задържи бившия криминален инспектор Роланд Столхамар. Именно Бекстрьом и Карлсон я убедиха и макар доста да помърмори, в крайна сметка тя се съгласи с тях. Столхамар бе имал предостатъчно време както за убийството на Карл Даниелсон, така и за изхвърлянето на дрехите и всичко останало на път към дома. Доста факти говореха против него, а имаше и много други, които подлежаха на проверка. Та с основание заподозрян в убийство, докато следователите проучваха показанията му и претърсваха апартамента му, за всички замесени щеше да бъде най-спокойно, ако Столхамар остане на топло.

Тъкмо преди Бекстрьом да се прибере у дома след работния ден, Петер Ниеми му се обади по телефона. На факса му бе пристигнало първото известие от лабораторията относно окървавените дрехи.

— Кръвта на Даниелсон — заяви Бекстрьом с категорична, а не с въпросителна интонация.

— Разбира се — отвърна Ниеми.

И никакви други следи освен тези на Даниелсон — според лабораторията и Ниеми. Никакви влакна, косми или отпечатъци от пръсти. Може би щяха да се открият евентуални следи от ДНК, но щеше да отнеме време да се проучат.