Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

Татко Енглунд решително се възпротивил на всякакви подобни хрумвания. Никакъв ключ нямал. Столхамар бил шумен алкохолик, съсед от най-ужасния тип. Благодарен бил за всяка минута, в която не се намирали едновременно на етажа, и още рано на следващата сутрин позвънил в полицията на Солна, за да сподели наблюденията си за Столхамар във вечерта на убийството на Даниелсон. Сега най-сетне имал възможност завинаги да се отърве от него. Ако наистина бе съзнавал последиците от онова, което бе напирал да разкаже, най-вероятно би предпочел да си мълчи.

— И какво твърди той? — попита Бекстрьом.

— Че е видял Столхамар да влиза във входа, където живеят и двамата, към 22:45 в сряда вечерта. Напълно сигурен е, че е бил Столхамар, но тъй като малко го недолюбва и по принцип избягва да разговаря с него, поизчакал няколко минута, преди той самият да се прибере.

— И таз добра — отбеляза Бекстрьом. — Откъде, по дяволите, може да е толкова сигурен и какво е правил той самият навън посред нощ? Откъде може да е толкова сигурен, че часът е бил 22:45? Впрочем трезвен ли е бил? — попита Бекстрьом. — Може да е обичайната грешка. Просто да е сбъркал деня. Или да се е заблудил за часа. Или да е видял друг съсед. Ако направо не си измисля всичко това, за да се прави на интересен или защото иска да съсипе Столхамар.

— Хайде да не прекаляваме, Бекстрьом — възпря го Алм, който изпитваше истинска наслада. — Ако все пак свидетелят казва истината, Столхамар едва ли би могъл да е убиецът на Даниелсон. Във всеки случай няма начин да е станало както го мислим. Не и веднага след 22:30 вечерта. Да караме поред — продължи. — Всяка вечер след късните новини по ТВ. 4, които свършват с прогнозата за времето в 22:30, Енглунд има обичая да извежда своя дакел. Винаги минава по един и същ маршрут около квартала и двамата с псето го обикалят приблизително за петнайсет минути. С изключение обаче на онази вечер — когато се кани да свърне надясно по Еспланаден, го спира униформен полицай, който едва ли не го изкъшква да се върне обратно по пътя, по който е дошъл. И той се връща. Неохотно — нали е любопитен като всеки друг. Но тъй като нищо не се случва — изчаква на Йернвегсгатан и се ослушва няколко минути, — той поема към къщи, ала щом стига до съседната кооперация, тоест на двайсетина метра от дома си, вижда Столхамар да влиза във входа.

— А защо са били там униформените колеги? — попита Бекстрьом.

— Отцепили са Еспланаден, понеже полицейският бус подготвял акция в апартамент на сто метра по-надолу по улицата. Имали информация за заподозрян, евентуално замесен в стрелбата и грабежа при „Брума“ няколко дни по-рано.

— Часовото време? — обади се Бекстрьом. — За какво часово време говорим?

— Трябва да е било след 22:30 в сряда вечерта, 14 май. Няма друга възможност. Акцията започва по това време: колегите от „Опазване на реда“ отцепват района.

— Онзи и псето може да са останали там половин час — отбеляза Бекстрьом. — Откъде, по дяволите, можеш да си сигурен, че не се е мотал половин час?

— Човек никога не може да бъде сигурен — отвърна Алм. — Знам само какво казва той, бърборихме за това в продължение на два часа.

— И какво друго казва? — попита Бекстрьом. — Много ми е интересно да разбера. — За предпочитане преди Коледа, помисли си.

— Казва, че изчакал няколко минути, след което тръгнал да се прибира, видял Столхамар да влиза във входа, поспрял се няколко минутки, та да не се налага да си говорят, и също влязъл, взел асансьора и се качил до апартамента си. Още с влизането се обадил на сина си. От мобилния си телефон звъннал на джиесема на сина си. Накратко: гложди го любопитство, а синът е на място на Еспланаден, когато баща му се обажда, понеже вестникът вече има информация за случващото се. Та тогава е било единайсет без десет според проверката на телефоните, която направихме предобед — завърши Алм.

— Щом казваш — Бекстрьом изгледа гневно своя осведомител. — Дядката има ли стационарен телефон в жилището?

— Да — отвърна Алм, — и разбирам какво имаш предвид, Бекстрьом. Само цитирам каквото ми каза той.

— Няма как да не ми е чудно защо е звъннал по мобилния — обясни Бекстрьом. — Стиснат дъртак като него. Защо по мобилния?

— Защото вече го е държал в ръка на влизане в апартамента. По неговите думи — отвърна Алм. — Съжалявам, Бекстрьом — продължи той, без да изглежда ни най-малко жален. — Но въпреки всичко повечето показания потвърждават версията на Столис. Напуснал е Даниелсон в 22:30, отишъл си е право у дома, бил си е вкъщи към 22:45.