Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

Бекстрьом предложи почивка. Криминалистите си тръгнаха. Налагало се да се заемат с важни задачи. Тойвонен също използва да се оттегли. По някаква причина изглеждаше доста по-доволен, отколкото при идването си. На тръгване дори кимна окуражително на Бекстрьом.

— Поздравления, Бекстрьом. Драго ми е, че си си същият.

Поредният откачен свидетел, помисли си Бекстрьом четвърт час по-късно, когато отново се събраха с разследващата група. В най-лошия случай Столхамар можеше просто да се е върнал на Хаселстиген по-късно през нощта, за да убие и ограби Даниелсон. Точно каквото би могло да се очаква от такъв като Столис. Седял си у дома на Иернвегсгатан и си размишлявал над последната глътка, когато внезапно алкохолната мъгла в главата му се разсеяла и му просветнало, че 20 000 са два пъти повече от 10 000. При което се замъкнал обратно до дома на Даниелсон и предложил да си продължат партито. Сложил си дъждобрана, пантофите и гумените ръкавици и го намлатил със собствения му капак на тенджера. Напълно вероятно е да е станало така, мислеше си той.

— Мнения? — започна Бекстрьом, оглеждайки петимата в стаята.

Петима малоумници, ако някой изобщо питаше него. Рускиня, по-млада от нея водна кокошка, върло лесбо, играч на народни танци, Дръвник. Проклятието да ръководиш, помисли си той.

— Аз поне не съм склонна да пуснем Столхамар — обади се Аника Карлсон и се усмихна окуражително на шефа си.

Не думай, помисли си Бекстрьом.

— Слушам — отвърна ѝ.

— Все пак не е ли малко странно втори извършител да се появи в дома на Даниелсон точно когато Столхамар си е тръгнал — обясни Карлсон и изгледа Алм.

— Може специално да е изчакал — отвърна той. — В смисъл: онзи да си отиде, за да остане насаме с жертвата.

— При това е бил пуснат да влезе — заинати се криминален инспектор Карлсон. — Което ще рече, че трябва да е бил някой друг от старите приятелчета на Даниелсон. Впрочем успяхме ли да ги проверим? — обърна глава към Алм.

— Действаме — отвърна той и с притеснение сви рамене.

— Аз май също съм склонна да се съглася с Бекстрьом и Аника — обади се Надя Хьогберг. — Когато човек е израснал в стария Съветски съюз като мен, спира да вярва в случайности, а и не разполагаме с никакви сведения, които да сочат, че някой е наблюдавал апартамента на Даниелсон. Колкото до нашия свидетел, не ми се нрави особено. Откъде може да е толкова сигурен, че е видял тъкмо Столхамар? Същия, когото, изглежда, толкова дълбоко ненавижда. Наистина ли можем да изключим вероятността да е видял тъкмо когото е искал? А и не е задължително фактът, че звъни на сина си точно преди единайсет, да има нещо общо с нашия случай. Със същия успех може да е бил любопитен да узнае нещо за онези полицаи на Еспланаден. Може да е искал да подскаже на сина си, че нещо се подготвя. Тоест, имайки предвид, че синът му е вестникарски фотограф. Но пък защо по мобилния, щом вече си е бил у дома. Нека не забравяме и това. Този свидетел ме съмнява.

Лесбийка плюс рускиня, помисли си Бекстрьом. Ама хитра рускиня, мина му през ума.

— Не мисля, че ще напреднем особено в тази насока. Поне не сега — отбеляза Бекстрьом. — Има ли друго?

— Другото са останалите стари приятели на Даниелсон — обади се Алм. — За които питаше ти, Аника — той кимна към Аника Карлсон.

— А за тях какво знаем? — попита Бекстрьом.

Десетина „Стари муцуни от Солна“ според Алм. Израсли, ходили на училище и работили в Солна и Сундбюберг. Набори на Даниелсон или по-големи и определено не бяха типичните убийци, ако все пак се вземе предвид възрастта им.

— Нека не забравяме, че над 60-годишен убиец всъщност е много необичайно явление — посочи Алм. — Отнася се и за убийствата на тъй наречените пияндета.

— Макар че по тази точка ми се вписва Столхамар — възрази Бекстрьом.

— Признавам — отвърна Алм. — Май в чисто статистически и криминологичен смисъл той най-много пасва.

Пъзльо, помисли си Бекстрьом.

— Аз съм полицай — отвърна. — Не статистик или криминалист.

— Стари типове, самотници, попийват, жените са ги изоставили, децата никога не се обаждат, да, някои от тях фигурират дори в регистъра — шофиране в нетрезво състояние и пиянски изцепки, един буйствал в кръчмата и бил осъден за нанесени щети, макар че по това време вече бил над седемдесетгодишен — въздъхна Алм, който по-скоро сякаш размишляваше на глас.

— Браво на юнака — усмихна се Бекстрьом. — И той е?

— Халвар Сьодерман, наесен става на 72. Случило се е в кварталната му кръчма и явно със собственика са се хванали за гушите заради нещо, което ял предната седмица. Настоявал, че са се опитали да го отровят. Стар търговец на коли е Халвар, известен като Халбата. Собственикът на кръчмата, където е станала случката, е от Югославия, при това с двайсет години по-млад, което обаче не е попречило на Сьодерман да му откърти челюстта. Халбата Сьодерман е легендарен стар обирджия от Солна според по-възрастните колеги, с които разговарях. Бивш крал на автоманиаците, автотърговец, имал фирма за превоз на покъщнина, продавал бяла техника и какво ли още не. С редица стари вписвания в полицейските регистри. Осъждан за почти всичко от измами до физически тормоз. Направих, така да се каже, хронологична справка за него — наличен е в документацията ни от 50 години насам. През това време е излежал пет присъди в затвора. Най-продължителният период е 2 години и 6 месеца. В средата на 60-те години на миналия век бил осъден за побой, груба измама, шофиране в нетрезво състояние и още какво ли не. Но през последните 25 години доста се е кротнал. Явно възрастта си е казала думата. Е, като изключим югославянина де.