Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

Все тая, реши Бекстрьом и си повика такси.

На следващия ден, вторник, следобед разследващият екип проведе третата си сбирка — присъстваха всички, включително двамата им криминалисти. Аха да започнат срещата, в стаята влезе и шефът на Криминалния отдел на Солна комисар Тойвонен. Кимна рязко и изгледа гневно вече насядалите там, преди той самият да заеме място в дъното на стаята.

Деветима души, от които един истински полицай, помисли си Бекстрьом. Иначе един същински фински селянин, един лапландски копелдак, и той фински селянин, чилиец, рускиня, една по-млада водна кокошка, върла лесбийка, играч на народни танци и добрият стар Ларш Алм — Дръвника с тежка умствена изостаналост по рождение — и накъде, по дяволите, отива полицейският колектив.

— Окей — поде Бекстрьом. — Да започваме. Как върви претърсването у Столхамар? — погледна предизвикателно към Ниеми.

В общи линии били готови, смяташе Ниеми. Накратко казано: не намерили нищо, което да уличи Столхамар. Никакви загадъчни суми в брой, никакви панталони, опръскани с кръв, никаква чанта за книжа със следи от чука.

Сигурно е укрил предметите и се е погрижил да разчисти след себе си. Пачките сто на сто е заровил под някой камък, мислеше си Бекстрьом. Точно каквото би могло да се очаква от този идиот.

— Малкото, което сме открили, по-скоро потвърждава версията на Роле — обясни Ниеми.

— Че какво може да е то? — попита Бекстрьом.

Да не повярваш. Изведнъж извършителят ни взе да се нарича Роле.

На леглото в спалнята заварили останките след посещенията на Столхамар в Малмьо и Копенхаген. Полуизпразнен сак с дрехи, чисти и мръсни накуп, несесер за из път, наполовина изпита бутилка датска горчивка. Всичко онова, което такъв като Столхамар би могъл да домъкне у дома след кратък престой в Малмьо и Копенхаген.

— Плюс цяла камара касови бонове — каза Ниеми. — Билети за влака отиване и връщане до Малмьо, плюс отиване и връщане до Копенхаген. Сметки от пет различни кръчми в Малмьо и Копенхаген. Десетина бона от таксита и най-различни други. Общо разходи за малко повече от 9000 шведски крони. Впрочем бележките съответстват по време на обявеното от него.

— И ги е запазил, за да ги даде на приятеля си, търговеца на фактури Карл Даниелсон. Веднага щом се прибере — отбеляза Бекстрьом и се ухили.

Ама че тъп може да бъде човек, си помисли.

— Според неговите думи — вметна Алм. — Разпитах го по въпроса и твърди тъкмо това. Но разбирам накъде биеш, Бекстрьом.

— И какво си направил в тази връзка? — усмихна му се той.

— Говорих с жената от Малмьо, с която е бил. Телефонен разпит — отвърна Алм. — Попитах я за същите неща. Тогава тя спонтанно реагира, че забелязала и му задала идентичен въпрос, когато били в Копенхаген. От къде на къде Столхамар изведнъж започнал да колекционира касови бонове. Обяснил ѝ, че имал навика да ги дава на свой приятел от Стокхолм.

— Да не повярваш — намеси се Бекстрьом с блага усмивка. — Роле Столис почва да се суети, да събира касови бележки, при което малката му приятелка се чуди какво ще ги прави. Едва ли ги е искал бившият му работодател.

— Както казах — намеси се Алм, — разбирам накъде биеш.

— Разполагаш ли с още нещо? — попита Бекстрьом. Преди да запретна ръкави и да опухам Роле Столхамар, помисли си.

— Ами и това с времето. Петдесетте минути, в които си бил седял у дома и размишлявал за нещата от живота, преди да се обади на Маря Улсон в Малмьо. Да, определено ѝ е звъннал. В 23:25 е набрал домашния телефон на Маря Улсон от своя домашен.

— Остават четирийсет и пет минути за мъдрене на възвишени мисли — констатира Бекстрьом. — Нещо да си установил за това време?

— Като начало извървях пробно пътя от Хаселстиген 1 покрай контейнера с дрехите на Екенсбергсгатан до дома на Столхамар на Иернвегсгатан. Отнема поне петнайсет минути, ако не подтичваш.

— Още трийсет минути — установи Бекстрьом. — Предостатъчни, за да строши черепа на Даниелсон. Да му свие мангизите и да се преоблече в чисти дрехи. Да изхвърли дъждобрана, пантофите и гумените ръкавици на път за дома.

— По принцип — да — съгласи се Алм. — Проблемът е в съседа му. Ако казаното от него е вярно, няма начин.

Знаех си, помисли си Бекстрьом. Съзаклятничеството на всяка цена да се помогне на легендарния Роле да се окопити очевидно работеше с пълна пара.

Съседът се казваше Паул Енглунд, 73. Пенсиониран уредник в Музея на корабоплаването в Стокхолм и впрочем същият, който заплаши Бекстрьом и Стигсон с обаждане в полицията. Енглунд имал син, който бил фотограф във вестник „Експресен“, той още предишната вечер се обадил на татко си, за да му разкаже, че неговият съсед бил задържан с подозрение за убийство. Дали случайно същият този съсед не е оставил на баща му резервен ключ от жилището си, та синът да направи няколко домашни снимки от бърлогата на убиеца?