Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

— Надявахме се ти да ни помогнеш по този въпрос — отвърна Бекстрьом. — Издирваме те от няколко дни.

— В четвъртък сутринта заминах за Малмьо — обясни Столхамар и потърка кръвясалите си очи. — Нали тогава е станало, ако съм схванал нещата правилно?

— Че какво си правил в Малмьо? — попита Бекстрьом.

Аз задавам въпросите тук, помисли си.

— Имам там една стара изгора. Адски печена мадама, та щом с Кале ударихме печалбата в сряда и ненадейно намазах десет бона, хич не се колебах. Хванах влака на юг. Не понасям шибаните самолети. Адски са тесни. Трябва да си някой мухльо японец с ампутирани крака, за да се намърдаш. Пък и не сервират нищо. Пътувах със сутрешния. Пристигнах рано следобед.

— Тя има ли си име? — попита Бекстрьом.

— Коя? — Столхамар зяпна учудено Аника Карлсон.

— Мадамата от Малмьо — поясни Бекстрьом.

— Много ясно — отговори му. — Маря Улсон. Живее на Стафансвеген 4. Има я в указателя. Медицинска сестра в тамошната болница. Посрещна ме на централна гара Малмьо. Спокойно можеш да ѝ се обадиш, ако не ми вярваш.

— А после? — попита Бекстрьом.

— После не сме си подавали носа навън — до петъка, когато заминахме за Копенхаген и се наобядвахме стабилно. Изкарахме така целия ден и половината нощ.

— И после?

— Ами после се върнахме. Някъде на ранина. В Малмьо. В дома на Маря, там продължихме. В събота излязох да понапазарувам, преди да затворят магазина за алкохол. После пак му отпуснахме края.

— Пак му отпуснахте края?

— Определено — въздъхна Столхамар. — В адска кондиция е това момиче, пък аз самият съм бил и в по-добра форма. Та тъй, не съм излизал от бърлогата до неделя вечер, когато Светкавицата звънна по мобилния, да каже какво е станало.

— Светкавицата?

— Бьорн Юхансон. Друг стар авер от ласкалото. Сигурно го знаеш. Известен е в града. Стар образ от Солна. Той именно притежаваше „Светкавично електричество“ в Сумпан, ама сега го е поел малкият. Да, разказа ми всичко и вече нямаше как да си лежа в гнездото там, в Малмьо, та взех нощния влак на север — да ви помогна да спипате мизерника, дето е убил Кале.

— Много мило от твоя страна, Роланд — отвърна Бекстрьом.

Изглежда, Столис все пак е размишлявал между всичките питиета и е решил да се посъпротивлява, си каза.

— Да, по дяволите. Много ясно, че ще съм на линия. Та значи, ето ме — поясни Роли.

Отне им два часа да проучат какви ги бе вършил Столхамар от четвъртък сутрин, когато внезапно бе отпътувал, та чак до понеделник сутрин, когато изникна в Полицейското управление на Солна. После се оттеглиха за обяд.

Бекстрьом се натъпка, понеже съзнаваше, че това тук можеше да се окаже тегава история. Кюфтенца с картофено пюре и сметанов сос, а този път и марципанова прахосмукачка, и мазарин. Аника Карлсон мушна набързо салата с паста и минерална вода, преди да се погрижи Алм и останалите да се заемат с проверката на сведенията, които бе дал Роланд Столхамар относно посещенията си в Малмьо и Копенхаген. Той самият се задоволи със сандвич и чаша кафе, които Аника му донесе от кафенето на долния етаж.

По малко се приближаваме, помисли си Бекстрьом, когато най-сетне се завърнаха по местата си. Столхамар бе започнал да се поти по многообещаващ начин, а когато надигна кафето към устните си, за по-сигурно го хвана с двете ръце.

— Бил си в Солвала миналата сряда, 14 май — отбеляза Бекстрьом. — Ще ни разкажеш ли за това?

Отишъл там още в четири следобед, за да погледа загрявката и да наобиколи и преслуша старите приятели.

— Загрявка? — попита Аника Карлсон, която не се бе обаждала кой знае колко предобед.

Столхамар обясни. Когато извеждат конете на хиподрума преди надбягването, за да подгреят.

— Като стречинг, сещаш се. Загряваш. Преди да излезеш за истинското състезание — поясни Столхамар.

Някой и друг час по-късно се появил Кале Даниелсон. Говорили с Гунар Густафсон, който ги уверил, че подсказването му от предишния ден още важало. Незабавно правосъдие се справял превъзходно по време на първата загрявка. Изглежда, старата му контузия била преодоляна.

— Според Гура конят бил като нов — обясни Столхамар. — Вече не бил толкова буен, но физиката му си оставала феноменална. Според моето мнение, Бекстрьом, истински шибан локомотив.

— Как се намерихте там, във Вала? — попита Аника Карлсон. — Предварително ли бяхте определили къде да се срещнете, или?

— Той май ми звънна по мобилния си — поклати глава Столхамар. — Така ми се струва.