Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

За да завършим картинката, тя си имаше и кученце, което търчеше наоколо и джавкаше. От онези мексикански хлебарки, които можеш да удавиш в чаша чай, но за по-ясно се казваше Малчо.

— Няма, няма, успокой се, маме — вдигна тя изчадието и го целуна по муцуната. — Малчо винаги ревнува, когато мама я посещават господа — обясни госпожа Андершон, намигна и се усмихна с червените си устни.

В такъв случай май ще трябва да внимаваш да не направите някоя тройка с него и малкия Стигсон, помисли си Бекстрьом, който впрочем рядко пропускаше възможност да мисли подобни неща.

Сетне побърза да извади снимките на приятелите на Даниелсон, за да сложи край на тази простотия и в крайна сметка да се махне оттам. Домакинята им бе седнала на нисък фотьойл с розов плюш, а посетителите бе настанила на дивана на цветчета срещу него. През това време Малчо отново се разтича и разджавка, докато стопанката му не се смили и не го вдигна в скута си.

Ама танцьорчето е извадило късмет. Чиста педофилия, макар на обратно, помисли си Бекстрьом, а когато баба Андершон се наведе над масата, за да разгледа отблизо всички пияндурници приятели на пияницата Даниелсон, очичките на малкия Стигсон направо засвяткаха.

— Разпознавам ги почти до един — оповести госпожа Андершон. Поизпъна се и вдиша дълбоко за по-голяма увереност, усмихна се широко на своите посетители. — Те са старите приятели на Даниелсон. Подвизавали са се наоколо през всичките години, откакто живея тук, и мисля, че никога не съм виждала когото и да било от тях трезвен. Между другото, онзи не е ли някакъв стар бивш полицай? — попита тя и забоде дългия червен нокът на показалеца си върху паспортната снимка на Роланд Столхамар.

— Да — потвърди Бекстрьом. — Пенсиониран.

— Значи той е бил посетителят на Даниелсон, с когото вдигаха врява до небесата във вечерта на убийството.

— Защо мислите така? — попита Бекстрьом.

— Видях го, докато разхождах Малчо — отговори Брит-Мари Андершон. — Тътреше се по Росундавеген. Беше някъде към осем. Напълно възможно е да е отивал при Даниелсон.

— Но така и не сте видели кой е бил у тях? — попита Бекстрьом, като същевременно изгледа на кръв Стигсон.

— Не, не съм — отвърна госпожа Андершон. — Но не знам колко пъти съм засичала този Роле — струва ми се, така се казваше — да влиза и излиза от Даниелсон.

— Някой друг? — Бекстрьом кимна към купчинката снимки.

— Всъщност този е моят бивш девер, Халвар Сьодерман — обясни госпожа Андершон, посочвайки снимката на бившия търговец на коли Халбата — Халвар Сьодерман, на седемдесет и една. Бях омъжена за по-големия му брат Пер Сьодерман, Пер А. Сьодерман — поясни госпожа Андершон с акцент върху А-то. — Съвсем различен от по-малкия си брат, който е същински нехранимайко. Категорично; само дето моят мъж, за съжаление, почина преди десет години.

Сто на сто се е гътнал при удар от падащи тежести, помисли си Бекстрьом. Хвърли последен кос поглед към безспорно достойните за възхищение прелести на Брит-Мари Андершон, благодари за съдействието, наемете Стигсон, който тръгна с неохота, и се сбогува. Стигсон изглеждаше така, сякаш Бекстрьом бе изтръгнал сърцето от гърдите му, та противно на всички правилници се наведе и прегърна старата, преди да се изнесат.

— Каква жена, каква жена — въздъхна Ян О. Стигсон, като седна зад волана, за да отидат до Йернвегсгатан и да огледат дискретно жилището на Столхамар.

— Не се ли замисляш, че може да ти бъде баба? — попита Бекстрьом.

— По-скоро майка — възрази Стигсон. — Представи си, Бекстрьом. Да имаш майка с подобно тяло.

— Обичаш милата си майчица — отбеляза той лукаво.

Майка, която трябва да го е подлагала на инцестни посегателства от най-ранна възраст, си помисли.

— Всички са така — отвърна младши полицай Стигсон и изгледа учудено своя шеф. — Искам да кажа, обичат майките си.

Определено жертва на инцест. Горкото копеленце, помисли си Бекстрьом и кимна.

Бекстрьом го свърши като по учебник. Най-напред накара Стигсон да направи няколко кръгчета из пресечките около жилището на Столхамар. Нито следа от него.

После се промъкнаха в сградата, където живееше, и подслушаха през процепа на пощенската кутия на входната му врата. Никакъв звук.

След това Бекстрьом се обади на домашния му телефон. Няколко позвънявания отвътре, които обаче не предизвикаха някаква доловима човешка дейност.

Тогава го набра на мобилния му телефон.