Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

— И не смяташ, че може те да са го направили? — попита Бекстрьом с усмивка. — Защо ми се струва, че Бренстрьом беше любител на зимните спортове?

Поредният слабоумник, помисли си той. Със Столхамар трябва да са били безупречен тандем. Слепец води слепеца.

— Било е през юли — обясни Алм. — Жертвата е лежала там цяла седмица, та ако не възразяваш…

— Разбира се — отвърна Бекстрьом.

— Да си дойдем на думата — продължи Алм. — Ниеми звънна, за да сподели, че тъкмо сравнил отпечатъците на Столхамар със снетите от разни чаши, бутилки и прибори в дома на Даниелсон.

— И? — попита Бекстрьом.

— Да — потвърди Алм. — На Столхамар са.

— Да не повярваш — отвърна Бекстрьом. — Старият добряк.

— Ето какво ще направим — оповести Бекстрьом след кратък размисъл и фактът, че той му отне половин минута, май показва, че отново идва на себе си, си каза наум.

— Ти, Аника — кимна на колежката Карлсон. — Ще поговориш с прокурора какво имаме срещу Столхамар. Перфектно би било, ако просто отидем да го приберем, та да го тикнем на топло още преди уикенда. Така ще можем веднага да се заемем с него в понеделник сутрин. Три дни в кафеза без капчица пиячка обикновено оказват въздействие върху дъртите алкохолици.

— Ще се погрижа — отвърна Аника Карлсон, без дори да се нацупи.

— А ти, Надя, може да се опиташ да намериш номера на банковия сейф. Сто на сто е натъпкан със стари касови бележки и тем подобни бумаги. Впрочем и ти говори с прокурора, за да си спестим опяването впоследствие. Старите приятели на жертвата — продължи Бекстрьом към Алм. — Изкарай техни снимки, за да обходим съседите наново, да видим дали няма да намерим и очевидци. За предпочитане такива, дето са видели Столхамар да залита из махалата по пантофи, с гумени ръкавици и окървавен дъждобран.

— Вече го приложих на единайсет от тях — отвърна Алм, изравяйки от папката си прозрачен джоб. — Снимки от паспорти или шофьорски книжки на всички. При това и пълни списъци за бърза справка. Възможно е да се наложи да ги допълним впоследствие, но Столхамар вече е сред тях.

— Фантастично — възкликна Бекстрьом. — Мисля да започна, като се възползвам от снимките ти — каза му, без да обясни защо. — Време е да надуем сирените, Алм. Столхамар е приоритет номер едно, а всичко останало не е. Разбрахме ли се?

Алм само кимна и сви рамене. Като всички, които не умеят да губят, помисли си Бекстрьом.

— Ти идваш с мен — нареди той, като посочи с тлъст показалец младши полицай Стигсон. — Ще наминем към дома на Столхамар да хвърлим дискретен поглед какво си е наумило говедото. Е, май това е всичко поне засега.

— Ами аз? — обади се Фелисия Петершон и за по-сигурно посочи себе си.

— Да, ти — отвърна Бекстрьом с пресилено натъртване. — Помисли за онова вестникарче. Онзи малкия чер… Акофели. Нещо ме съмнява.

— Че какво общо има той със Столхамар? — Фелисия го изгледа учудено.

— Добър въпрос — отвърна Бекстрьом, който вече бе тръгнал да излиза. — Струва си да се позамислиш, Фелисия — продължи той.

Ето, и Черната водна кокошка да има какво да клъвне. Какво ли може да свързва Акофели с техния извършител, по дяволите? Според мен — нищо, си каза той.

— Намерѝ ни кола, Стигсон — нареди Бекстрьом веднага щом се отдалечиха на безопасно разстояние от чувствителните уши на Аника Карлсон.

— Сторено е — отвърна той. — Имам адреса на Столхамар. Йернвегсгатан номер…

— После ще се заемем — прекъсна го Бекстрьом. — Звънни на онази Андершон от Хаселстиген и питай дали може да се отбием.

— Така, така — отвърна Стигсон. — Шефът смята да ѝ покаже снимки на Столхамар?

— Най-напред мислех да се нагледам на даденостите ѝ — отвърна Бекстрьом, който започваше да си връща обичайната форма.

Всичко с времето си, та дори снимките на Столхамар, помисли си.

— Дадености — въздъхна Стигсон и поклати с неодобрение бръснатата си глава. — Честно, шефе. Става дума за дини, гигантски дини.

Дявол го взел, помисли си Бекстрьом още щом вратата ѝ се отвори. Та Брит-Мари Андершон беше дърта вещица! Към шейсетгодишна минимум по негова преценка. Той самият бе мъж в разцвета на силите си, тепърва предстоеше да навърши 55 чак през есента.

Буйна руса коса, порцелановосини очи, червени устни, зъби тъй бели, че със сигурност бяха от истински порцелан, тен от солариум, рокля на цветя, скъсена доста над коленете, щедро деколте — бе немислимо да спи по корем. Ама че шибана съдба, помисли си Бекстрьом. Поне шейсетгодишна, с което бе изпуснала неговия суперсалам още много преди смяната на хилядолетието.