Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

— Никак не е приятно да си имаш вземане-даване с този Даниелсон — обясни госпожа Холмберг. — Макар че сигурно звучи ужасно да се говорят подобни неща за мъртвец. Едър и груб мъжага, който се налива целодневно. Спомням си веднъж, когато щеше уж да ми държи входната врата, но беше толкова пиян, че се просна, за малко да повлече и мен с торбите.

— Значи звъннахте у по-млада приятелка, Брит-Мари Андершон, с молба да ви помогне — обобщи младши полицай Стигсон, който бе провел разпита с аудиозапис, та сега четеше сваления текст.

— Да, тя е много свестен човек. При това умее да слага на мястото им такива като Даниелсон, та не ми се случваше да ѝ се моля за първи път.

— А знаете ли какво е направила тогава госпожица Андершон?

— Госпожа Андершон, не госпожица. Разведена е или мъжът ѝ май умря. Всъщност не знам. Но трябва да е слязла да говори с него, защото след малко стана тихо и спокойно.

— Госпожо Холмберг, дали знаете колко бе часът тогава? Тоест, когато отново стана тихо — поясни Стигсон.

— Май ще да е било някъде към 22:30. Доколкото си спомням.

— А какво правихте после, госпожо Холмберг?

— Легнах си — отвърна тя. — И много правилно. Ако си бях подала носа навън, сигурно и мен щяха да убият.

— Ами тази по-млада съседка? Която е помолила за помощ. Тя какво казва? — попита Бекстрьом.

— Брит-Мари Андершон. Леле-леле — усмихна се триумфално младши полицай Стигсон.

— Какво леле-леле? — попита Бекстрьом.

— Каква жена — въздъхна дълбоко Стигсон. — Каква жена. Руса, истинска блондинка, сто на сто съм сигурен. Какво тяло, какъв бюст. Леле-леле. Чиба, Доли Партън, така де — поясни Стигсон с блажена усмивка на уста.

— А може ли и да говори? — попита Бекстрьом.

— Определено — кимна Стигсон. — Беше страшно приятна и добре че си носех касетофона — с тази визия, искам да кажа, с това тяло…

— По дяволите — прекъсна го Аника Карлсон. — Кажи какво е споделила.

Сега най-добре танцьорчето да внимава, помисли си Бекстрьом. Карлсон вече кипва, та скоро ще му откъсне и ръцете, и краката на малкия Стигсон.

— Да, да — отвърна Стигсон, чиито бузи внезапно пламнаха. Разлисти нервно записките си и зачете наново. — Свидетелката Брит-Мари Андершон в обобщен вид сподели следното.

В 22:00 в сряда вечерта госпожа Холмберг се обадила на госпожа Андершон с молба да ѝ помогне със съседа Даниелсон. Госпожа Андершон слязла при него и позвънила на вратата му, при което Даниелсон отворил, явно бил пиян. Тя го предупредила да се поукроти, ако не, заплашила да се обади в полицията. Даниелсон поднесъл извинение и затворил вратата на апартамента си. Госпожа Андершон останала 2-3 минути на прага да чуе, но щом спрели грамофона, се качила с асансьора до апартамента си. Приблизително четвърт час по-късно Даниелсон се обадил на госпожа Андершон на домашния ѝ телефон. Накарал ѝ се, направо бил безочлив. Казал ѝ да не си пъха носа в чужди работа. После тръшнал слушалката — според преценката на госпожа Андершон, часът тогава бил около 22:30.

— Изглежда, данните съвпадат — вметна Алм. — Получих първите телефонни извлечения точно преди съвещанието. Според информацията за номера на жертвата (още нямам на останалите съседи) той се е обадил от домашния си телефон до друг стационарен в 22:27 часа вечерта. Значи малко преди и половина. Дай ми разпита на Андершон.

— Да, разбира се — Стагсон му подаде принтиран лист А4.

— Да — кимна Алм след бърз преглед на листа. — Това е номерът на домашния ѝ телефон. Впрочем последният разговор на Даниелсон.

Защото после е бил убит и ограбен от нашия някогашен душа на компанията Роле Столхамар, помисли си Бекстрьом, който почти не успяваше да прикрие възторга си.

— Има нещо друго, което малко ме смущава. Може би е най-добре да го спомена сега, преди да съм забравил — обади се Алм и кой знае защо, погледна към Бекстрьом.

— Да, за по-сигурно — отвърна той с дружелюбна усмивка.

— Когато проверявах Столхамар, забелязах, че живее на Йернвегсгатан в Сундбюберг. Това е само на неколкостотин метра от Екенсбергсгатан, където онзи поляк е открил дъждобрана и всичко останало, пантофите и ръкавиците. Така да се каже, намира се в естествената посока на движение. Ако искаш да минеш по най-прекия път към дома от Хаселстиген до Йернвегсгатан, минаваш през Екенсбергсгатан приблизително на мястото, където полякът е намерил дрехите.

— Виж ти — усмихна се кисело Бекстрьом. — Кой да предположи за стария наставник на младежи? Стигсон, тази дама Андершон. Тя не е видяла госта на Даниелсон, така ли? Или може би си забравил да я попиташ — покрай всичко останало?