Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

— Даа — проточи Алм и въздъхна, кой знае защо. — Какво бих могъл да добавя? Роден и израснал в Солна. Прекарал тук целия си живот. Отдаден на спорта. Първо като участник, после като треньор. Общителен. Динамична натура. Лесно контактуваше с хората. Нещо като душата на компанията, така да се каже.

— И май не е само това — допълни Бекстрьом с лукава гримаса. — Нямаше ли още куп неща?

— Да — отвърна Алм и кимна рязко. — Столхамар е стар боксьор. Навремето един от най-успешните в Швеция. Национален шампион тежка категория години наред в края на 1960-те. Веднъж дори се изправил на ринга срещу Ингемар Юхансон на благотворителна гала вечер в „Цирка“ на Юргорден. Ингемар Юхансон, Инго, както му викаха, бе стар професионален световен шампион по бокс тежка категория — обясни Алм и по някаква причина кимна на Фелисия Петершон.

— Едва не се просълзявам, като те слушам как описваш стария рицар на честта — вметна Бекстрьом. — Почти не мога да разпозная Роле Столис по думите ти. Висок 190 сантиметра, сто кила мускули и кости, с най-слабия бушон в цялата команда. Имаше навика да си навлича повече жалби за поведение от всички останали в отдела, взети заедно.

— Добре де — обади се Алм. — Все пак нещата не бяха чак толкова еднозначни. Столхамар беше душата на компанията, както споменах. Спасил е множество младежи, тръгнали по лош път, за да не се забъркат в някоя по-голяма каша. Ако не ме лъже паметта, май той единствен от нас работеше без заплащане като надзорник на условно осъдени в извънработно време.

— Когато не се напиваше като талпа, че май всъщност това бе най-силната му дисциплина — обади се Бекстрьом, който вече усещаше как кръвното му се вдига. — И все още е така, както изглежда…

— Аз бих могъл да допълня — прекъсна го младши полицай Ян О. Стигсон, 27, с колебливо махване с ръка. — Във връзка със случая ни.

— И ти ли си стар боксьор, Стигсон? — попита Бекстрьом, който вече здравата се вкисваше.

Модерен патрулиращ. Бръсната глава, бодибилдър, IQ като за умствена изостаналост, по неизвестни причини взет от радиопатрулите, за да помогне в разследването на убийство. Кому, ако не на побъркан фински лайнар като Тойвонен, би хрумнала подобна идея, помисли си Бекстрьом. Че и беше от Даларна говедото, очевидно. Говорът му звучеше като стриване на сухари. Играч на народни танци с пискюли на коленете, тупнал право в разследване на убийство, и накъде, по дяволите, отива тая шведска полиция, си каза.

— Давай — съгласи се Аника Карлсон с решително кимване. — Така на нас, останалите, няма да ни се налага да кибичим тук, докато Бекстрьом и Ларш се препират за стар приятел. Никой няма сили да го издържи.

За каква се мисли, по дяволите, гневно я изгледа Бекстрьом. Ще се наложи да проведа с нея разговор ребром веднага след съвещанието.

— Събрахме малко сведения по време на вчерашните разпити по домовете — съобщи младши полицай Стигсон. — Струва ми се, че някои подробности са особено уместни по повод разказаното от нашия колега Алм относно бившия колега Роланд Столхамар.

— Слушам — отвърна Бекстрьом. — Какво чакаме? Да не са секретни?

— Вдовицата Стана Холмберг, 78 — започна Стигсон с кимване към Бекстрьом. — Живее в апартамент на приземния етаж в сградата на улица Хаселстиген 1. Приятна жена. Пенсионирана учителка, но жизнена и съвсем с всичкия си, при това няма проблеми със слуха. Нейният апартамент е под този на Даниелсон и тъй като стените са доста тънки, тя съобщи интересни сведения, които да ни послужат за разследването — Стигсон кимна въодушевено и погледна към Бекстрьом.

По дяволите, това изобщо, ама изобщо не е истина, помисли си Бекстрьом. Играчът на народни танци трябва да е роднина на онзи свидетел Лаурен. Навярно природени братя — предвид различните фамилни имена.

— Все още чакам — заяви той и обезсърчен разпери ръце.

В сряда вечерта, 14 май, у Даниелсон празнували. Според госпожа Холмберг започнали към девет, високи гласове, смях и викове, а приблизително час по-късно нещата станали неуправляеми. Даниелсон и гостът му слушали грамофон много силно, пускали непрестанно изпълнения на Еверт Тоб според госпожа Холмберг и му припявали задружно.

— „Валсът на огняря“ и „Бригът Blue Bird от Хъл“, и „Фритьоф и Карменсита“, и не знам още какво, край нямаше — поясни госпожа Холмберг.

Това изобщо не бил първият подобен случай, а тъй като самата тя малко се страхувала от Даниелсон, позвънила на една съседка с молба за съдействие. Брит-Мари Андершон, по-млада жена, живуща на последния етаж.