Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

Първата вълна го отмина. Въпреки че шефът на Криминалния отдел комисар Тойвонен бе прехвърлил огромно количество колеги от други отдели и с други функции, той пощади Алм. В четвъртък сутринта изстреляха и него. Тойвонен нахлу в стаята му с думите да се залавя за работа.

— Някой убил стар пияница на Росундавеген — съобщи Тойвонен. — Такива случаи колегите отмятат още сутринта, но предвид цялата останала простотия, която ни сполетя, съм принуден да назнача Бекстрьом.

— А за мен какво си предвидил? — попита Алм със съзнанието, че темата не търпи дискусии.

— Гледай онова малко тлъсто бедствие да не изпусне гол на празна врата — отвърна Тойвонен и най-спокойно си тръгна.

Така и стана. След застой от над десет години натресоха на Алм разследване на убийство и понеже знаеше кой е Еверт Бекстрьом, той не подскочи от радост.

Всъщност Алм познаваше добре Бекстрьом отпреди. В края на 1980-те двамата бяха работили по разследване на убийства в стария отдел „Насилие“ в Стокхолм. Няколко години по-късно Бекстрьом изведнъж получи назначение в Отдела по убийства на Кралската криминална полиция. Съвършено непонятно. Или някой от ръководството в криминалната бе получил мозъчен кръвоизлив, или бе подкупен от криминалния шеф в Стокхолм. Алм и всички по-оправни колеги се качиха на ферибота за Оланд и празнуваха цяло денонощие. Петнайсет години по-късно отмъщението го бе сполетяло с все сила.

В неволята си говори с Аника Карлсон, която бе както жена, така и поначало разумен човек. Предложи да проучи самоличността на убития, обкръжението и заниманията в часовете преди да умре. Само и само да му позволи да остане в кабинета си, та да не се налага да среща Бекстрьом повече от крайно необходимото.

— Идеята ми звучи отлично — кимна Аника Карлсон. — Впрочем той как е? Чувала съм всички обичайни истории за Бекстрьом, но до тази сутрин не се бях срещала с него. Съвсем за кратко, докато оглеждаше местопрестъплението.

— Ако се беше срещнала с него като хората, щеше да си го спомняш — въздъхна Алм.

— Наистина ли е изперкал, както се говори? Все пак много от онези истории трябва да са легенди.

— По-зле е — отвърна Алм. — По-зле. Всеки път, когато съм включвал новините и съм виждал, че някой колега е бил прострелян, съм се молил на Бог това да е Бекстрьом. Ако така или иначе се налага да бъдем сполетени от нещо толкова неприятно, защо да не започнем от него, пощадявайки всички нормални, приятни колеги? Обаче не помага — поклати глава Алм. — Този тлъст слабоумник е безсмъртен. Сключил е пакт с Велзевул. Ние, останалите, сме се уредили с него заради греховете си, но не проумявам какво толкова трябва да сме сторили, та да го заслужаваме.

— Разбирам накъде биеш — отвърна Аника Карлсон и кимна умислено.

Ще си изкараме забавно, а в най-лошия случай май ще се принудя да го завлека в гаража и да му скърша крилцата, рече си тя.

Алм направо удари кьоравото, издирвайки сведения за жертвата на убийство Карл Даниелсон. В мига, в който слухът за скоропостижната му кончина достигна до познатите на жертвата — а той се бе разпространил като горски пожар, — те започнаха да се обаждат в полицията. Централата на управлението както никога проработи, информация преливаше и още преди да си тръгне за вкъщи след първия ден, той усети, че владее положението.

Разполагаше с имена и пълни сведения за десетина души от най-близкото обкръжение на жертвата. До един мъже и без да има начин да знае със сигурност, Алм все пак беше останал с усещането, че те споделяха същите страсти в живота като убития им „приятел“ и „боен другар“. Разговаря с неколцина от тях по телефона. Те пък му дадоха имената на още приятели на жертвата, които досега не се бяха обаждали, та вече бе провел разпити на двама-трима. Когато се прибираше вкъщи към седем вечерта, за да хапне сарми със сурово консервирани червени боровинки заедно с жена си, той бе доволен донемайкъде като за човек, принуден да се сработва с комисар Еверт Бекстрьом.

Ако Бекстрьом най-сетне се хванеше да изпълни гражданския си дълг и просто гушнеше букета, нямаше да има тревоги за това разследване и на йота, помисли си Алм.

Бекстрьом бе посветил предобеда на намерението си да въведе ред в разследването, което колегите му вече почти бяха окончателно оплескали. При това се чувстваше значително по-добре от доста време насам, понеже възприемчивите му ноздри имаха възможността през цялото време да долавят райското ухание на пресни бутерки с много сирене и масло.