Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

Криминален инспектор Аника Карлсон работеше още от 7:30 сутринта, макар да си бе легнала едва след полунощ.

Едва бе седнала на бюрото си, когато Петер Ниеми ѝ се обади по мобилния, за да разкаже за откритите дрехи.

— Търсих Бекстрьом, но не отговаря — обясни Ниеми.

— Аз също го търся. Сигурно скоро ще изникне отнякъде. Безпокоя се за него. Май не се чувства добре. Вчера имаше наистина ужасен вид. Не знам дали си забелязал.

— О, да, но какво сега — отвърна Ниеми, — понеже и полякът, и колегите му трябва да бъдат изслушани, а колкото по-скоро, толкова по-добре, реших да се обадя на теб.

— За което ти благодаря.

Ниеми е свестен, помисли си Карлсон. Доста свестен. Не просто прилежен в работата си, а от малкото, дето наистина работят с хъс.

— Бях на мястото, както казах, преровихме контейнера, но не намерихме нещо важно. Не открихме нищо и в околността, в случай че се каниш да попиташ. Дори замъкнах полицаи с кучета, макар да бе посред нощ. После разпитах човека, дето е докопал торбата с дрехите. Приятно момче. Говори шведски едва ли не по-добре от такива като мене — рече Ниеми и се подсмихна, чу се по гласа му. — Но тъй като бяхме малко пришпорени от обстоятелствата, разговорът ни беше съвсем кратък.

— И сега искаш да го направя както си му е редът, с аудиозапис и протокол — предположи Карлсон, усмихна се и тя и това също се чу.

Защо не може всички мъже да са като Ниеми, си каза.

— Да — отвърна той. — Това е положението, знаеш.

— Добре, ще имам грижата — обеща Аника Карлсон.

Понеже ти ме молиш, си каза наум.

После пак се обади на Бекстрьом, но мобилният му все още бе изключен, макар вече да наближаваше 8:30. Аника Карлсон поклати глава, взе Фелисия Петершон, изкараха една от служебните коли и отфучаха към Екенсбергсгатан, за да говорят с Йежти Сарнецки и четиримата му сънародници, които бяха заети с ремонта на сграда с жилища под наем в Солна, на стотици мили северно от родното им място.

Фелисия Петершон, 23, бе завършила полицейската академия през януари същата година. Това беше първият ѝ стаж — в Криминалния отдел на Солна, и още след първата седмица ѝ се наложи да помага в разследване на убийство. Фелисия бе родена в Бразилия. Дете от дом за сираци в Сао Пауло. На годинка бе осиновена от двойка шведи, които работеха в полицията и живееха на островите в Меларен извън Стокхолм. Сега и тя самата бе станала ченге подобно на много деца на полицаи. Млада и без практически опит, но перспективна за професията. В добра физическа форма, спокойна и уравновесена, а и работата като че ли ѝ харесваше.

Определено ще стане много успешна, бе си помислила Аника Карлсон при първата им среща.

— Нали ще се ориентираш до Екенсбергсвеген, Фелисия? — попита, щом седна на седалката до шофьорската и закопча колана.

— Тъй вярно, шефе — кимна Фелисия Петершон.

— Надявам се, че и полски знаеш? — рече Аника.

— Разбира се, шефе. Тъй вярно. Че кой не го знае — усмихна се Фелисия.

— Нещо друго, което би трябвало да знам? — попита Аника Карлсон.

И остроумна, отбеляза наум.

— Приятелите ме наричат Лиса — отвърна Фелисия. — Ако искаш, може и ти.

— На мен ми викат Анка — сподели Аника Карлсон.

— А ти искаш ли — учуди се Лиса и я изгледа косо.

— Не — поклати глава Аника Карлсон. — Случайно да ти приличам на патица?

— Никак даже — изсумтя Лиса Петершон. — Мисля, че си супер. And I mean it 3 3 Най-сериозно (англ.) — Б.пр. .

Аника Карлсон и Фелисия Петершон извадиха късмет. Да, минаваше девет сутринта, но Йежти и останалите вече бяха седнали да обядват. Бяха станали от сън още с изгрева, закусиха в четири и започнаха работа в 4:30. В девет беше крайно време да обядват, за да имат сили за бачкане чак до вечерта.

— Съжалявам, че прекъсваме закуската ви — започна Аника Карлсон на английски, усмихна се и показа значката си. — Аз съм детектив инспектор Аника Карлсон, а това е колежката ми детектив полицай Фелисия Петершон. Впрочем някой от вас да говори шведски? Или поне да разбира?

— Аз говоря малко — обади се Йежги, докато трима от другите поклатиха глава, а един кимна колебливо. — Мога да превеждам, ако искаш.

— Имаме само няколко въпроса — продължи Аника. — Удобно ли е да седнем?

— Да — отговори Йежти и веднага се надигна.

Взе кутия с инструменти от стол до сглобената от подръчни материали маса, а един от другарите му донесе табуретка, за да предложи своя стол на детектив полицай Петершон.