Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

Трябва да намеря местенце, където да дремна, помисли си Бекстрьом. Безцелното лутане най-сетне го изведе до гаража на подземния етаж.

— Ама че бодър вид имаш, Бекстрьом — отбеляза пазачът, който явно вече си бе на мястото, и изтри пръсти в гащеризона си, преди да подаде омазана с масло ръка.

— Засукано убийство — изсъска Бекстрьом. — Не съм мигнал няколко денонощия.

— Спокойно, Бекстрьом — отвърна пазачът на гаража. — Можеш да се възползваш от фургончето на „Борба с наркотиците“, дето им го оборудвах миналата зима.

Сетне отвори вратата на обикновен син бус, а вътре имаше абсолютно всичко, от което се нуждаеше човек в положението на Бекстрьом. Например истинско легло.

Два часа по-късно вече се бе размърдал, понеже ноздрите му доловиха уханието на кафе. Плюс още нещо, което, логично, би следвало да се окаже халюцинация. Аромат на пресни бутерки със сирене.

— Съжалявам, че се налага да те притесня, Бекстрьом — обади се пазачът, остави на пода голям поднос и седна на стола до леглото — ама онези бързаци от проследяването опяват, че им трябвал бусът. Сто на сто ще киснат да зяпат неколцината стари наркомани в Рисне. Донесох ти чаша кафе и няколко сиренки, в случай че имаш апетит.

Две големи чаши кафе, обилно разредено с мляко, две бутерки със сирене, без дори да схваща как се бе случило. Сетне благодари на своя спасител, само дето не го прегърна, но се стегна в последния момент и се задоволи с мъжко ръкостискане и потупване по гърба.

След това слезе в спортната зала, изкъпа се, облече чиста хавайска риза, която съхраняваше в чекмедже в своя кабинет, и още в девет и половина сутринта комисар Бекстрьом вече седеше на бюрото си в Криминалния отдел на Солна. За първи път от две денонощия насам се чувстваше поне като половин човек.

В 10 часа сутринта в петък Бекстрьом бе посетен в кабинета си. Беше колегата на Ниеми Хорхе Ернандес — Чико, който поиска аудиенция при своя ръководител на разследването.

Черни, черни, черни, помисли си Бекстрьом с прикрита въздишка. Обаче и през ум не му минаваше да го изрече на глас. Не и след всички истории, дето бе чул за Петер Ниеми, който също беше имигрант, фински селянин и северен „черньо“ фактически, а очевидно и пръв приятел на двайсет години по-младия Ернандес.

— Сядай, Чико — покани го Бекстрьом с кимване към стола за посетители, а той самият се облегна назад и сключи ръце върху печалните останки от шкембето си. Трябва да съм свалил десет кила най-малко, помисли си и в същия миг изпита бегла тревога заради случващото се с тялото му, негова свидна собственост. — Слушам те — усмихна се и кимна насърчително на своя посетител.

Макар че чернилките не бива да стават полицаи. Трябва да е от бутерките със сирене, прецени той.

Ернандес имаше доста за докладване. Снощи присъствал на аутопсията на тяхната жертва, та за начало потвърди предположението на колегата Ниеми във връзка с ръста и теглото на трупа.

— Сто осемдесет и осем сантиметра висок, 122 килограма — заяви Ернандес. — Петер си го бива в тези неща.

Че за какво, по дяволите, трябва да знам това, помисли си Бекстрьом.

— Което, нали, не е зле да се има предвид, когато се замислим за възможностите на нашия извършител — завърши Ернандес. — За справяне с такова едро и тежко туловище се изисква доста голяма физическа сила.

Като изключим наднорменото тегло и особено впечатляващата мастна дегенерация на черния дроб, Даниелсон бил в удивително добро здраве. Никакви съществени коментари от страна на съдебния лекар както за сърцето и белите дробове, така и за кръвоносната му система. Нормално увеличение на простатата и всичко онова, дето си идва с годините. Иначе нищо особено, като се има предвид животът, който бе водил.

— Само да си беше позволявал по два-три трезви месеца в годината, та черният му дроб да се посъвземе между маратоните, със сигурност би могъл да мине и осемдесетте — обобщи Ернандес.

Като планински ручей напролет, помисли си Бекстрьом и кимна. Може би все пак би трябвало да го смелят за наденица това говедо. Може би направо за салам с дъх на коняк: предвид всичките директорски години, които Даниелсон бе изкарал в алкохолна марината?

— Обаче се налага да променим предположението за чука — обади се Ернандес. — Според рентгеновите снимки на черепа няма контузии, които да му пасват — нито на ударната част, нито на другия край, дето е разцепът за вадене на пирони. А и чупката на дръжката е от обратната страна. Не от тази, с която се коват гвоздеи. Пречупена е от другата страна, откъдето е разделът, а това ни навежда на мисълта, че извършителят е строшил дръжката при усилие да извади нещо. Обаче не намираме никакви следи от разбиване вътре в апартамента.