Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

При все това му се наложи да се бори със съвестта си доста време, преди да набере спешния номер на полицията. Кой знае колко часове ще ми коства, мислеше си, докато чакаше колата, която полицията обеща да изпрати. Колко ли часове по осемдесет крони щяха да му отнемат — на него, на годеницата му и детето, което очакваха в родината, в Полша?

Четвърт час по-късно се появи патрулка с двама униформени полицаи. Странно дезинтересирани. Пъхнаха намереното заедно с чувала в друг чувал. Записаха името му и номера на мобилния му телефон. После отпътуваха. Но преди да заминат, единият го попита дали няма визитна картичка. С тъста му възнамерявали да си пристроят сауна към общата лятна вила на остров Аделсьо, та ако им потрябва малко професионална помощ на приемлива цена. Йежги му връчи картичката, която шведският бригадир им бе заръчал да раздават в подобни случаи. После си тръгнаха.

Късно вечерта висок светлокос мъж, типичен полицай, макар да носеше кожено яке и най-обикновени дънки, почука на вратата на сградата, в която работеше. Йежти му отвори, понеже се намираше долу в антрето, което облицоваше с гипсокартон, докато другарите му се пипкаха с късната си вечеря два етажа по-нагоре в стаята, където бяха разположили своята импровизирана кухня. Светлокосият се усмихна дружелюбно и му подаде жилеста ръка.

— Казвам се Петер Ниеми — каза му на английски. — Полицай съм. Знаеш ли къде мога да намеря Йежти Сарнецки?

— Аз съм — отвърна Йежти Сарнецки. — Аз съм — поясни. — Говоря малко шведски, понеже от няколко години работя в Швеция.

— Значи сме на един хал — отбеляза Ниеми и се ухили. — Ще се намери ли тук някакво местенце, където да поговорим на спокойствие? Искам да те попитам за някои неща.

Бекстрьом извървя пеша дългия път до дома. Цялото разстояние от полицейския участък на Сундбюбергсвеген в Солна до жилището си на Инедалсгатан на остров Кунгсхолмен. Сякаш краката и ходилата му внезапно бяха заживели свой живот, а тялото и главата му просто ги следваха. Съвсем апатично, та когато затвори вратата зад себе си, нямаше почти никаква представа какво бе вършил през изминалите часове. Потната му глава бе празна отвътре. Беше ли срещнал някого? Беше ли разговарял с някого? Някой познат, който би могъл да стане свидетел на мизерното му състояние? Очевидно се бе спрял някъде да напазарува, понеже носеше торба с няколко бутилки минерална вода и пластмасова опаковка с какви ли не мистериозни зеленчуци.

Какво, по дяволите, е това, помисли си Бекстрьом и вдигна пластмасовата кутия. Тези ситните, червеничките, ще да са домати, тях ги разпознаваше, дори бе изял някой и друг на младини. Всичкото това зеленото трябва да е салата, така ли? А цялата останала плява? Маса чудновати кафяви и черни топченца с различна големина. Заешки изпражнения? Или от лос? Плюс нещо, което наподобяваше най-вече личинки, но трябва да бе друго, понеже не се размърдаха, като ги сръчка.

Какво, по дяволите, се случва, запита се Бекстрьом, поел курс към банята, захвърляйки пътьом дрехите.

Отначало постоя под душа малко повече от четвърт час, като остави водата просто да се стича по доста закръгленото му и хармонично тяло. Същото, което винаги е било негов храм, а сега откаченият лекар в полицията бе твърдо решен да съсипе.

После се избърса, навлече си халата и си стъкми трапеза от кутията със зеленчуци и бутилка минерална вода. За всеки случай обаче най-напред провери повторно в хладилника дали случайно не се намираше някоя дребна вкусотийка, успяла да се спаси и да се укрие от вчерашното масово унищожение на храна, когато бе последвал списъка на лекаря и разчисти хладилника от всички опасности за живота. Опразни и него, и килера от боклуците, така че сега навсякъде беше празно.

Бекстрьом се нахвърли на кутията зеленчуци. Опита се да изключи и мозъка, и небцето си, докато челюстите просто преживяха, обаче се принуди да се предаде още след половината количество. Всъщност единствено онези малки подобия на личинки бяха ядивни.

Определено са личинки, мислеше си, докато прибираше остатъците от зеленчуковата оргия в празния си хладилник. Ако извадя късмет, ще се окажат такива, продължаваше той. Поне ще съм си набавил малко протеини през последните денонощия.

После изгълта бутилката минерална вода. Литър и половина. Просто я изля в себе си. Трябва да е нов световен рекорд, помисли си Бекстрьом и хвърли пластмасовото шише в кофата под умивалника. Какво, по дяволите, да правя сега, като часът е едва седем, почуди се след бърза консултация с чисто новия си швейцарски часовник.