Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

Даниелсон бил пиян като талпа. Блъснал се в будка за хотдог на Солнавеген и офейкал от мястото. Осъдили го за шофиране в пияно състояние и бягство, три месеца затвор, а шофьорската му книжка била анулирана. Даниелсон си наел скъп адвокат, обжалвал в Апелативния съд, представил две различни медицински експертизи относно проблемите си с алкохола, отменили обвинението в бягство от местопроизшествието, а присъдата за лишаване от свобода била променена на пробация. Обаче не успял да си върне книжката и явно не си е правил труда да изкара нова след изтичането на изпитателния срок. През последните 36 години от живота си Карл Даниелсон нямал книжка, затова и не си навлякъл повече присъди за шофиране в нетрезво състояние.

Но явно и като обикновен пешеходец продължил да е на мушката на полицията. През този период го тикнали в ареста в пет случая по Закона за задържане на лица в нетрезво състояние, а навярно случаите са били още повече, тъй като Даниелсон упорито отказвал да даде името си, то не се и налагало, но последния път, когато го хванали, положението тотално излязло от релси.

Случило се в деня на Елитните конни надбягвания на хиподрума в Солвала през май пет години преди смъртта му. Даниелсон бил пиян и неадекватен, а щом го подкарали към полицейския бус, започнал да се бие и дърпа. Яростна съпротива, нападение на полицейски служител и задържането изведнъж се превърнало в арест, макар да свършило точно както обикновено — настанили го в килия за изтрезняване в участъка в Солна. Когато шест часа по-късно го пуснали да си върви, Даниелсон подал оплакване за физическо насилие както срещу задържалите го, така и срещу служителите в дранголника. Общо трима полицаи и двама от охраната. Наел нов скъп адвокат, извадил си нови медицински и циркът бил в пълен ход. Първото дело се забавило повече от година и се наложило да бъде отменено, понеже и двамата свидетели на обвинението не се появили по неизвестни причини.

Тъй като адвокатът на Даниелсон бил твърде ангажиран, отнело още година да намерят време за ново дело. И то било отменено поради отсъствие на свидетелите на обвинението. На прокурора му дошло до гуша и отписал цялата работа. Поне през тази част от живота си Карл Даниелсон бил невинен човек.

— Предвид изключително слабата вероятност да го задържат или арестуват в случай на подобно престъпление, трябва да е бил на градус едва ли не през цялото време — констатира Надя Хьогберг, която знаеше за какво говори.

Вече десет години беше цивилна служителка в полицията във Вестерурт, но в по-ранния си живот била Надежда Иванова с докторска титла по физика и приложна математика от университета в Санкт Петербург. И то в тежките стари времена, когато Петербург се наричаше Ленинград, а академичните изисквания бяха къде по-строги, отколкото в демократизирана Русия.

— А други простотии вършил ли е? Освен идиотщините, когато се напие? — попита Бекстрьом, обърнат към Надя Хьогберг.

Не че го интересуваше общуването на жертвата с повече или по-малко умствено недоразвитите колеги от отдел „Опазване на реда“ и пътна полиция, а само колкото да приключи с темата за алкохолизма и да сложи край на това безсмислено съвещание. След което най-сетне да се завлече до Инедалсгатан и останките от онова, което до вчера бе негов дом. Да се пъхне под душа и най-сетне в главата му да се възцари тишина. Да излочи още няколко литра леденостудена вода. Зверски да се натъпче със сурови зеленчуци и накрая да свърши всичко, което остава да се прави в живот, лишен предишния ден от цел и смисъл.

Как не се научи да си мълчиш, Бекстрьом, мислеше си той пет минути по-късно.

А именно: Надя Хьогберг се хвана за думите му и започна най-подробен отчет за всички финансови дейности на Даниелсон и цялото вземане-даване с органите на правораздаването, до което те на свой ред бяха довели.

В годината, когато бил осъден за първи път за шофиране в нетрезво състояние, Карл Даниелсон бил повишен от асистент-отчетник до заместник-директор на „Фондации, съвместна собственост, икономически асоциации и неправителствени организации, наследствени имоти, частни лица и др.“. После явно всичко се развило по инерция. Най-напред се преместил в корпоративната група като икономически съветник и данъчен консултант, а само след няколко години се издигнал до директор на цялата група и бил предложен за член на борда.

В седмицата след прекия му контакт с будката за хотдог на Солнавеген на току-що навършени 32 години бил назначен за изпълнителен директор и избран за постоянен член на борда. След още две-три години обсебил цялото дружество и го преименувал на „Консултанти Карл Даниелсон ООД“. Според устава корпорацията имаше „икономически, отчетни и ревизионни консултанти, данъчни и инвестиционни съветници“, както и „мениджъри на собственост и активи“, което трябва да е било голямо постижение, тъй като по време на този златен век фирмата явно не бе имала повече от четирима служители. Секретарка и трима души консултанти с неясна длъжностна характеристика. Самият Карл Даниелсон бил собственик, изпълнителен директор и председател на борда.