Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

На моменти лапландският селянин изглежда съвсем нормален, помисли си Бекстрьом, при което ненадейно почувства празнота в гърдите. Беше си направо като изживяване на прага на смъртта. На какво ли се дължеше?

— Друго? Нещо за извършителя и случилото се преди това?

— Предполагам, че убиецът е физически як човек — отвърна Ниеми и кимна замислено. — Тая работа с вратовръзката си иска сила. И е обърнал трупа, понеже жертвата е паднала странично или евентуално по корем, това личи например по посоката на стичане на кръвта, но когато го намерихме, лежеше по гръб. Мисля, че е обърнал жертвата по гръб, когато е решил да я удуши.

— И кога е станало това? — попита веднага Аника Карлсон, преди Бекстрьом да успее да вмъкне същия въпрос.

— Ако питаш медицински лаик като мен, нали ще правят аутопсията чак довечера, бих казал: снощи — отговори Ниеми. — С Чико пристигнахме там почти точно в седем сутринта, когато жертвата вече бе развила трупно вкочаняване в пълна степен, а повече по този и други въпроси ще можете да научите утре, както казах — Ниеми кимна, погледна останалите в стаята и понечи да се надигне от стола. — Изпратихме голямо количество материал за анализ в Държавната лаборатория по съдебна медицина в Линшопинг, но отговорът ще се забави няколко седмици, винаги е така. Не че има голямо значение в нашия случай. Чакането, искам да кажа. Престъпникът няма да ни избяга. Колегите обещаха да помогнат за пръстовите отпечатъци, та с малко късмет ще сме приключили с тази част през уикенда. През уикенда — повтори Ниеми, докато се изправяше. — Вероятно в понеделник ще бъдем в състояние да ви дадем нужното обяснение за случилото се в апартамента.

— Благодаря — отвърна Бекстрьом, кимна на Ниеми и по-младия му колега.

Като пипнем вечерния гост на Карл Даниелсон, всичко ще приключи по бързата процедура, си каза. Пияница убил друг пияница, какво толкова.

Веднага щом експертите излязоха, ленивият му и некадърен екип взе да врънка за почивка за разтъпкване и цигара. Ако беше в обичайната си форма, щеше на мига да ги скастри, ала Бекстрьом усещаше странна апатия, та се съгласи с кимване. Щеше му се направо да си тръгне, но нямаше избор и се запъти към тоалетната, където излочи поне пет литра студена вода.

— Така — поде Бекстрьом след завръщането им в залата за съвещания, когато най-сетне стана възможно да продължат, та все някога да свършат с тая проклетия. — Да се спрем първо на жертвата. После може да поимпровизираме, а преди да се разделим — да прегледаме списъка със свършеното дотук и да видим какво предстои за утре. Днес е четвъртък, 15 май, и смятам да приключим през уикенда, за да се съсредоточим идната седмица върху по-важни задачи от господин Даниелсон. С какво разполагаме за нашата жертва, Надя — обърна се към ниска пълна жена, прехвърлила петдесетака, която седеше в края на масата и вече бе успяла да се барикадира зад внушителна камара бум аги.

— Ами с доста всъщност — отвърна Надя Хьогберг. — Извадих обичайните данни, та се натъкнах на какви ли не интересни неща. После говорих с по-малката му сестра, тя е единствената му близка роднина, и допринесе с някои допълнителни факти.

— Целият съм слух — оповести Бекстрьом, макар мислите му да бяха на съвсем друго място, а в главата му буквално отекна приятното изпукване от отваряне на капачка.

Карл Даниелсон бил роден в Солна през февруари 1940, следователно в деня на убийството е бил на 68 години и три месеца. Баща му работил като печатар и ръководител техническа обработка в печатница в Солна. Майката била домакиня. И двамата родители починали доста отдавна. Единствената близка роднина — сестра му, десет години по-млада — живееше в Худинге, на юг от Стокхолм.

Карл Даниелсон живеел сам. Не бил сключвал брак и нямал деца. Тоест нямал деца според официалните регистри, проверени от полицията. Изкарал четири години в началното училище в Солна, после пет години средно образование, положил си изпитите и приключил с три години в Търговския колеж „Полман“ в Стокхолм. На деветнайсет вече бил икономист с колежанска диплома. После изкарал казармата във военновъздушните сили в Баркарбю. Десет месеца по-късно се уволнил и започнал първата си работа в счетоводна фирма в Солна, било лятото на 1960, а Карл Даниелсон — двайсетгодишен.

Същото лято за първи път попаднал в полицейския регистър. Карл Даниелсон карал кола пиян, платил глоба две месечни заплати и му отнели книжката за шест месеца. Пет години по-късно се случило същото. Шофиране в нетрезво състояние, две заплати глоба. Книжката отнета повторно — за година. След това минали още седем години преди третото произшествие, този път много по-сериозно.