Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

— Почти приключи — отвърна Аника Карлсон. — Не сме открили двама-трима от съседите, а неколцина поискаха да отложим за вечерта, понеже отиваха на работа. Един пък бил със записан час за медицински преглед в девет и нямаше време за нас. Очаквам да сме готови до утре.

— Съдебният лекар?

— Обеща да направи аутопсията тази вечер и при всички случаи да ни извести устно в началото на следващата седмица. Колегата Ернандес ще присъства на аутопсията, та се надявам да узнаем най-същественото до утре сутрин — заяви Аника Карлсон.

— Разговаряли ли сме с таксиджиите, разполагаме ли с някакви полезни сведения, как върви претърсването наоколо, издирването на хората, с които е общувал, какво е правил през последните часове, преди да умре, говорили ли сме с?…

— Спокойно, Бекстрьом — прекъсна го Аника Карлсон с усмивка. — Всичко си върви. Държим положението изкъсо, така че бъди спокоен.

Не се чувствам особено спокоен, си каза Бекстрьом, ала не би си и помислил да го изрече. Само кимна. Събра книжата си и се изправи.

— До утре. Още нещо, преди да се разделим. Става дума за онзи с вестниците, дето е подал сигнала. Как му беше името, Чернилкус Акофели.

— Септимус — поправи го Аника Карлсон без помен от усмивка. — Казва се Септимус Акофели. Той е проверен. Колегите са сравнили отпечатъците му от сградата на Хаселстиген с онези, които е трябвало да остави в Службата за имигранти при пристигането си преди дванайсет години. Същият е, за когото се представя, и между другото, досието му е чисто.

— Ясно — отвърна Бекстрьом, — но нещо около този дявол не ми се връзва.

— И то е? — мръдна Аника Карлсон остриганата си глава.

— Не знам — отговори Бекстрьом. — Аз ще умувам по въпроса, а вие, останалите, може поне да се позамислите.

Веднага щом напусна залата за съвещания, отиде право при новия си началник, главен комисар Ана Холт, за да доложи за случая. Жертвата — пияница. Извършителят — почти категорично — също пияница. Екипът напълно владее положението. Заключението ще е ясно най-късно в понеделник; докладва всичко за три минути, макар да му бяха отпуснати пет. Холт изпита почти облекчение, когато той излезе. Имаше друг проблем и в сравнение с него убийството на Бекстрьом си бе направо с мед да го мажеш.

Сега кощрамбата ще си има кокал за глозгане, помисли си Бекстрьом, когато най-сетне се измъкна от новия си концлагер.

Йежти Сарнецки, 27, бе дърводелец от Полша. Роден и израсъл в Лодз, а от няколко години част от имигриралата в Швеция работна ръка. Вече месец той и другарите му бяха заети с цялостния ремонт на малък имот за наематели на улица Екенсбергсвеген в Солна, на малко повече от километър от местопрестъплението на Хаселстиген 1. Чисти осемдесет крони на час на ръка и пълното право да работят по 24 часа на денонощие 7 дни в седмицата, ако им скимне. Храна пазаруваха от близкия ИКА, спяха в сградата, която ремонтираха, а всичко останало по-добре да изчака, докато се върнат в цивилизацията в родната Полша.

Горе-долу когато Бекстрьом напусна участъка в Солна, Сарнецки откри находката си, когато помъкна голям черен чувал със строителни отпадъци от сградата, за да го хвърли в контейнера за строителни отпадъци отвън. Изкатери разкривените стъпала и намери чужд чувал най-отгоре върху камарата отпадъци — нито той, нито другарите му го бяха захвърлили там. В това нямаше нищо странно — живущите наоколо шведи да се възползват от възможността да се отърват от боклуците си, — но тъй като опитът го бе научил, че са способни да изхвърлят какви ли не използваеми вещи, той се протегна и издърпа чувала.

Най-обикновена найлонова торба. Спретнато завързана в горния край и пълна с нещо като дрехи.

Сарнецки слезе от стълбата. Отвърза чувала и извади съдържанието. Черен найлонов дъждобран от по-дългия модел. Изглеждаше почти нов. Чифт червени ръкавици за миене на съдове. Здрави, незначително употребявани. Чифт черни кожени пантофи, които също му се сториха почти нови.

Защо изхвърлят такива неща, почуди се Сарнецки и в същия миг осъзна, че по току-що намерените вещи имаше кръв. Доста кръв, опръскала дъждобрана, по светлите подметки на пантофите също имаше кръв. И ръкавиците бяха омазани, макар някой явно да бе направил опит да ги изплакне.

За убийството на Хаселстиген знаеше от предобеда, когато шведският им бригадир се появи по време на почивката за кафе и им разказа. Беден пенсионер очевидно, а обикновените добри хорица вече почти не смеели да си подадат носа на улицата. Какви ги говориш, бе си помислил той, докато слушаше с половин ухо. Не проклинай рая, в който вие, шведите, всъщност живеете, защото може да ви бъде отнет, си казваше той, понеже неговият католически пастор у дома в Лодз отрано го бе научил да разсъждава по този начин.