Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

— Не. Много ясно, че попитах — отвърна Стигсон и хвърли нервен поглед към криминален инспектор Аника Карлсон. — Много ясно. Не. Изобщо не го е видяла. Но докато е разговаряла с Даниелсон, е чула, че в гостната има още някой. Само дето не е влязла в апартамента, че да види кой е.

— Мислех си нещо друго — каза Бекстрьом и погледна към Алм.

— Да?

— В началото разказа, че мнозина от старите приятели на Даниелсон се обадили, щом разбрали за убийството.

— Да.

— Но не и Роланд Столхамар?

— Не — потвърди Алм. — Той не се е обаждал.

— Иначе май тъкмо той би трябвало да го стори, нали? Старо ченге и тъй нататък. Поркал с жертвата точно преди да умре — заяви Бекстрьом с наслада.

— Да, мен също ме смущава, да си кажа правата — отвърна Алм. — Ако знае, че Даниелсон е бил убит, и тъкмо той е бил при него същата вечер — все пак няма начин да бъдем съвсем сигурни въпреки показанията на Гура Жокея. В такъв случай това ужасно ме смущава.

— Хм — Бекстрьом кимна замислено.

Примката се затяга, си рече. Интересно, дали ще успея да се възнаградя с малка марципанова прахосмукачка и чашка кафе с бита сметана.

— Впрочем какво ще кажете за почивчица? — попита ги и погледна часовника. — Да речем, четвърт час?

Явно не е подходящият момент за разговор ребром, помисли си, понеже колежката Карлсон тутакси изхвърча през вратата с присвити очи.

Никой нямаше възражения.

Аха, да, помисли си Бекстрьом, когато с колегите му отново заеха своите места. Май остава само да затегнем примката, без да се палим и пришпорваме твърде много.

— Надя — кимна приветливо към Надя Хьогберг, — успя ли да изровиш нещо повече за нашата жертва?

Според Надя Хьогберг донякъде нещата си бяха ясни. С изключение на старото ООД на Даниелсон, което бе планирала да провери през уикенда. Освен това явно съществуваше някакъв банков сейф, който все още не бе открила. Ключовете бяха за сейф от клона на Търговска банка на Валхалавеген в центъра на Стокхолм, дотук ясно. Проблемът бе, че според банката нито Даниелсон, нито фирмата му разполагаха със сейф в конкретния офис. Номерът му също не ставаше ясен от ключовете и тъй като само в този клон имаше стотици сейфове, работата не беше особено проста.

— С банката си блъскаме главите — обясни Надя Хьогберг. — Ще разплетем случая.

Нещо все пак бе успяла да отметне и това бяха пачките бонове, които криминалистите бяха открили в апартамента на Даниелсон.

— Безброй са — оповести Надя. — Печеливши фишове от Солвала на стойност поне половин милион, касови бележки от таксита, сметки от ресторанти и маса други фактури — от покупки на офис мебели, та чак до бояджийски услуги в складово помещение във Флемингсберг, южно от Стокхолм. Става дума за фактури на обща стойност над един милион и всички се отнасят до последните месеци.

— Говедо недно, трябва да е бил факир с конете — отбеляза Бекстрьом, който бе слушал само с половин ухо.

Половин милион за няколко месеца, помисли си.

— И през ум не би ми минало — поклати глава Надя. — Залагането на коне е игра с нулева сума. Ако човек е късметлия и поназнайва нещо за тези животни, в дългосрочен план може и да стабилизира печалбите. Той просто е търгувал с печеливши фишове. Толкова е просто, а някои от тях определено са негови. Продава ги на някого, който е принуден да обясни на данъчните как е успял да си купи нов мерцедес без каквито и да било доходи. Същото е и с боновете. Продавал ги е на хора, които са ги използвали, за да приспаднат разходи от финансовия си баланс. Сто на сто е завързал познанствата, докато е бил експерт по отчетната дейност и счетоводител, а не се изискват някакви специални умения.

Пак по-добре, отколкото да събира празни стъклени бутилки като всички останали дърти пияндета, помисли си Бекстрьом.

— Извинете — рече Алм с виновен жест, понеже звънна телефонът му. — Алм — поздрави той, след което в продължение на няколко минути седя на мястото си и мънка, докато Бекстрьом го зяпаше все по-ядно. — Извинявайте — повтори Алм след края на разговора.

— Няма нищо — отвърна Бекстрьом. — Дано не ти пречим. Сигурно е било жизненоважно.

— Беше Ниеми — обясни Алм. — Използвах да му се обадя по време на паузата, за да му подхвърля за Роле Столхамар.

— Присъства ли в регистрите? — попита Бекстрьом. — Защо не ни каза?

— Не — поклати глава Алм. — Няма го там, затова пък е дал пръстови отпечатъци на Ниеми във връзка с едно старо убийство в Стокхолм преди сто години. Столхамар и колегата му, дали не се казваше Бренстрьом, посетили дома на стар наркоман, живущ на Пипершгатан, доста близо до управлението. Там нямало никого, но така и така били отишли, възползвали се да поровят в наркобърлогата му. На Бренстрьом му се сторило, че в апартамента леко смърди на мърша, та издърпал долната част на стар разтегателен диван в дневната. Там си лежал живущият. Напъхан отдолу със забит в кратуната ледокоп от вида ледени ръце. При пристигането на криминалистите се наложило Роле и Бренис да дадат отпечатъци за сравнение, та да могат да отделят техните.