Лейф Першон - Онзи, който убие дракона

— Роле — рече Столхамар, но Бекстрьом не гъкна. — Ало, ало — повтори онзи.

Бекстрьом затвори.

— Абсолютно сигурен съм, че се е чупил — прецени той и кимна към Стигсон в мига, когато съседът на Столхамар отвори вратата, застана на прага и ги зяпна.

Дребно жилаво старче — на около 70, помисли си Бекстрьом.

Според учебника такива неща не се случваха често, но той, естествено, се справи с възникналата ситуация.

— Знаеш ли накъде е отпрашил Роле? — попита го с благонравен вид. — Той е наш стар приятел и бихме искали да говорим с него.

— Да, няма нужда човек да е гений, за да се досети — изсъска дядката и се вторачи в хавайската му риза и бръснатата глава на Стигсон.

Иначе не разполагал с каквито и да било сведения и ако не се пръждосали на мига, щял да се обади в полицията.

На връщане към участъка Бекстрьом обясни на Стигсон обичайните тривиалности. Че трябва да се обади на разследващата група да държат под око адреса на Столхамар и веднага да потърсят Аника Карлсон, ако случайно се появи. Да даде номера на джиесема му на колегите, които се занимават с мобилно проследяване, за да проверят дали могат да открият къде се е намирал Столхамар, когато бе вдигнал.

— Нали си записа времето, когато се обадих?

— Да, 14:45:20 — кимна Стигсон. — Споко, шефе — рече онзи.

На слизане от колата в гаража налетя на колежката Аника Карлсон, която пожела да говори насаме с Бекстрьом и изгледа Стигсон на кръв.

— С какво мога да ти бъда полезен, Аника — усмихна се любезно Бекстрьом.

— Говорих с прокурора. Туве ще се заеме с това. Страшно свястно момиче — увери го тя.

Значи и с нея си била, помисли си Бекстрьом. Да го произнесе на глас все пак би било неразумно. Та кой би желал да започне уикенда с пукнат череп.

— Ти или аз ще държим под око нещата през почивните дни? — продължи Карлсон.

— Би било хубаво, ако ти имаш възможност — отвърна Бекстрьом. — Не за друго, ами малко съм я закъсал с предишната работа. Накрая бях принуден да поема твърде много часове извън работното време и тъй като искам да бъда на линия, ако стане напечено, мислех да почивам този уикенд — излъга Бекстрьом.

Нямало никакъв проблем според Карлсон.

Когато се върна в кабинета си, за да събере най-необходимото и все по някое време да се прибере у дома, Ниеми внезапно мушна нос в стаята с какви ли не въпроси за обсъждане.

— Може ли да седна? — попита той и понеже вече го бе сторил, Бекстрьом просто кимна.

— А на теб с какво мога да ти бъда полезен? — попита. Лапландски селянин, си каза.

С нищо особено според Ниеми. Въпросът по-скоро бе с какво той би могъл да е полезен на Бекстрьом.

— Един съвет с най-добри намерения — обясни Ниеми.

— Слушам — отвърна Бекстрьом.

— Мисля, че трябва да успокоиш топката с Роле Столхамар. Той не е от хората, дето се нуждаят от капак на тенджера, за да светят маслото на такъв като Даниелсон. При това са били приятели. Никак не ми пасва тук.

— Наистина? — отвърна Бекстрьом с приятелска усмивка. — Чакай да видим, първо Даниелсон и Столхамар си седят, поркат и вдигат патардия докъм десет и петнайсет вечерта. После слиза съседката и ги овиква. Непосредствено след това Даниелсон е убит. Но не от Столхамар, понеже той вече се е заолюлявал към къщи, за да спи своя здравословен ранен сън. А почти веднага се появява някакъв неизвестен извършител, невидим, безшумен и изчезнал без следа, защото не ми изглежда нито ти, нито Фернандес да сте намерили и помен от него, макар че очевидно тъкмо той е намлатил Даниелсон. Така да те разбирам, нали?

— Знам, че звучи странно — отвърна Ниеми, — но…

— Така да те разбирам, нали? — повтори Бекстрьом, фиксирайки Ниеми гневно.

— Да, защото не вярвам Роле да причини нещо подобно на приятел, значи май така трябва да е станало. Колкото и невероятно да звучи.

— Аз пък не съм на това мнение. А сега, ако обичаш, извини ме.

Ниеми сви рамене, пожела приятен уикенд и си тръгна. Бекстрьом само кимна. После напусна лудницата, която понастоящем бе негово работно място, и извървя пеша целия път до дома.

Час по-късно Бекстрьом седеше на кухненската маса в уютната си бърлога и потен от напрежение, се подготви с лист и химикалка да въведе малко ред в своя нов живот.

Да видим сега, помисли си, захапал химикалката. Първо два дни пост. Абсолютно въздържание до последната подробност, единствено зеленчуци, вода и разни подобни екстри. После по-балансирана диета в продължение на два дни и ако изчисленията му са точни, според метода Бекстрьом би следвало да пийне здравата в неделя. Лесна работа, помисли си той.