Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

Но дали полицията щеше да приеме тази теория?

За момент изглеждаше така. Но точно когато Гудкесъл си отдъхна за миг, главният инспектор се обърна към него:

— Ако обичате, сър, покажете си ръцете.

— Моля?

— Искам да разгледам ръцете ви. Още един финален оглед в този така любопитен случай. Не съм напълно убеден, че фактите са такива каквито изглеждат.

— Няма проблем, разбира се.

Гудкесъл протегна ръце, стараейки се с всички сили да ги удържи да не треперят. Детективът ги огледа и намръщен вдигна поглед. След това отново наведе глава и подуши дланите на Гудкесъл. После се обърна към Слоат:

— А сега твоите.

— Вижте кво, ченгета, няма що да си пъхате проклетите…

Но полицаят сграбчи ръчищата на мъжа и ги вдигна към главния инспектор, който повтори същата процедура както при Гудкесъл. После кимна в знак, че е приключил и бавно се обърна към Гудкесъл:

— Разбирате ли, пръстенът на лорд Мейхю е с уникална изработка — сребро и злато — необичайна комбинация в златарския знаят. Златото, както добре знаете предполагам, не се нуждае от полиране, за да запази блясъка си. Но среброто се налага да бъде почиствано. Мейхю ми каза, че пръстенът скоро с бил почистван с полираща паста за сребро, ароматизирана с парфюм, извлечен от цветове на лилия. Доста скъпа, но много добра полировка — напълно във възможностите на лорд Мейхю. А твоите ръце — насочи поглед той към Слоат — имат лек мирис на лилия и освен това по тях има миниатюрни бели частици, които са част от едната съставка на полиращата паста, докато ръцете на господин Гудкесъл нямат споменатите следи.

Затова вече няма съмнение, господинчо. Ти си крадецът.

— Не, не. Аз съм набеден.

— Можеш да се оплачеш на съдията — обади се русият детектив — от любимите ти докове.

Сърцето на Гудкесъл блъскаше лудо в гърдите му от това последно изпитание с полировката. Беше се сетил за тази следа — първо я отхвърли като маловажна, но в последния момент реши, че щом детективите са толкова старателни в търсенето на всякакви дребни улики, които да ги отведат до извършителя на обира, той също не трябва да пренебрегва нито един детайл. Ако крадецът може да остави на мястото на обира следи от собственото си жилище, той би могъл също така да отнесе със себе си от местопрестъплението нещо, което да е също толкова уличаващо го. Антикварят се беше върнал в мислите си назад в дрешника на лорд Мейхю. Спомни си, че беше разпознал мириса на „Полираща паста на Ковей“ срещу потъмняване в кутиите за бижута, които беше претърсил.

По пътя за „Зеления мъж“ той купи малко от нея и старателно я втри в дланите си. Когато със Слоат си стиснаха ръцете, малко от пастата попадна върху дланта на бандита. Преди да се върне в магазина, Гудкесъл изми старателно със сапун собствените си ръце и изличи всякакви следи от пастата.

— Ако ни съдействаш, Слоат, ще бъде по-добре за теб — каза на бандита детективът с шапката.

— Аз съм жертва на заговор!

— Да, да, сигурно си мислиш, че си първият престъпник, който се оправдава с това? Къде е пръстенът?

— Не знам нищо за никакъв пръстен.

— Може би ще го открием, когато претърсим къщата ти.

Не — възрази му наум Гудкесъл — няма да го намерите. Но щяха да открият още половин дузина неща, откраднати от Гудкесъл през последната година. Както и подробен план на апартамента на Робърт Мейхю, нарисуван с молива на Слоат върху негова хартия. Антикварят ги беше оставил там след срещата си с бандита в „Зеления мъж“, като този път беше взел всички необходими предпазни мерки да не оставя следи, които да го свържат с този взлом.

— Сложете му белезници и го отведете в затвора — нареди детективът с бледото лице.

Полицаите щракнаха белезниците около китките на Слоат и го поведоха въпреки съпротивата му.

Гудкесъл поклати глава.

— Винаги ли така упорито отричат вината си? — попита той.

— Обикновено. Но в съда стават по-разумни. И особено преди съдията да произнесе присъдата — каза детективът с бледото лице, а после добави: — Извинете ни, господин Гудкесъл. Вие проявихте голямо търпение. Но предполагам разбирате объркването ни.

— Разбира се. Много съм доволен, че този приятел най-накрая си получи заслуженото и няма да ни тормози повече. Само съжалявам, че нямах куража да се оплача по-рано.

— Почтени господа като вас — обади се детективът с бележника — могат да бъдат извинени за това, бидейки чужди на света на престъпниците и мошениците.

— Приемете моите искрени благодарности към вас и вашите колеги от Скотланд ярд — обърна се Гудкесъл към главния инспектор.