Робин Кук - Чуждо тяло

Той отвори отново вратата и надникна в коридора. Някаква сестра идваше насам, но влезе в една от другите стаи. Усещайки, че това е най-подходящият момент, той се върна при леглото. Внимателно хвана системата, свали със зъби капачето на спринцовката и бавно вкара иглата в канюлата. Нямаше защо да се тревожи дали е стерилна.

След като подготви всичко, Радж изчака още една минута, ослушвайки се за издайнически звуци откъм коридора. Не се чуваше нищо, затова той притисна буталото с двете си ръце, за да вкара цялото съдържание на спринцовката наведнъж. Първото нещо, което забеляза след това, беше рязкото повишаване на нивото на течността в събирателната бутилка. Но после се стресна от реакцията на пациента. Както го беше предупредила Самира, лицето на Дейвид Лукас започна веднага да се гърчи и очите му изведнъж се ококориха. Освен това той се развика, а крайниците му започнаха да потрепват конвулсивно.

Радж отстъпи назад, шокиран от ставащото пред очите му. Въпреки че беше предупреден за реакцията, онова, което виждаше, беше далеч по-смущаващо, отколкото бе очаквал. Продължи да гледа пациента, който се опита да седне, но веднага се стовари върху леглото като балон, пълен с вода. Радж усети, че му се повдига, обърна се и излетя от стаята. Проблемът беше, че не стигна много далеч. Щом отвори вратата към коридора, той връхлетя върху една облечена в бяло фигура, която тъкмо вдигаше ръка, за да натисне бравата.

Радж притисна мъжа в мечешка прегръдка, за да му попречи да влезе вътре, и го избута към коридора.

— Ужасно съжалявам — избъбри объркано той. Сблъсъкът беше толкова неочакван, а на всичко отгоре той разпозна и мъжа. Беше д-р Нирав Кришна, хирургът на Дейвид Лукас, който обикаляше за последно пациентите си, преди да се прибере вкъщи.

— Господи, човече — сопна му се д-р Кришна. — Защо си се разбързал така?

Изпаднал в паника, Радж се опита да измисли нещо. Осъзнавайки, че няма друг избор, той реши да каже истината.

— Спешен случай. Господин Лукас има пристъп.

Без да каже нито дума, д-р Кришна избута Радж от пътя си и нахълта в стаята. Още с приближаването си до леглото той забеляза започващата цианоза на Дейвид Лукас. Хвърли един бърз поглед към монитора и видя, че ритъмът на сърцето е сравнително нормален. В този миг осъзна, че пациентът му не диша. Не се отчиташе фасцикулация, защото такава нямаше.

— Докарай една носилка! — извика д-р Кришна. Той извади назогастриалната тръба и я хвърли настрани. Хвана пулта за управление на леглото и започна да отпуска главата на пациента назад. Виждайки, че Радж стои като истукан и не помръдва от мястото си, той отново му изкрещя да докара носилка. Налагаше се да реанимират.

Радж се отърси от парализата си, но ужасът не го напускаше. Той изскочи от стаята и хукна по коридора към сестринския пункт, където се съхраняваха носилките. В главата му беше пълна каша. Питаше се какво може да направи, освен да се опита да помогне. Хирургът го беше видял и ако просто изчезнеше, със сигурност щяха да го заподозрат.

След миг се озова до сестринския пункт и извика на двете сестри, които седяха пред едно бюро, че в стая 304 има спешен случай. Без да спира, Радж отвори вратата на склада, където държаха носилката, издърпа я навън и със силно тракане я забута пред себе си обратно към стаята на Дейвид Лукас. Лампата в стаята светеше. Д-р Кришна правеше изкуствено дишане уста в уста и за истински ужас на Радж господин Лукас изобщо не изглеждаше зле; цианозата му постепенно се разсейваше.

— Кислороден апарат! — извика д-р Кришна.

Една от сестрите, която беше дотичала след Радж, го грабна от носилката и го подаде на лекаря. Той намести главата на пациента, притисна апарата към устата му и започна да го обдишва. Гърдите на Дейвид Лукас вече се повдигаха много по-отчетливо, отколкото при изкуственото дишане.

— Кислород! — излая д-р Кришна.

Другата сестра пое цилиндъра през леглото и докато лекарят обдишваше, тя свърза бутилката с апарата. Само за няколко секунди цветът на господин Лукас значително се подобри, дори порозовя.

Докато всички се суетяха около пациента, Радж осъзна колко е загазил. Дори не беше сигурен дали е по-добре пациентът да умре, или да бъде спасен. Не можеше да прецени дали трябва да се измъкне, или да остане, и тази несигурност го приковаваше на място.

Точно в този момент дотича дежурният, д-р Сарла Даял. Тя се приближи до горната част на леглото и д-р Кришна набързо я информира за ситуацията до момента.