Ю Несбё - Жажда

От известно време обаче започваше да се съмнява в далновидността на предявените желания. В Отдела за борба с насилието имаше две позиции: следовател и аналитик. Гюнар Хаген, завеждащият отдела, му предостави сам да избере каква позиция да заеме и той схвана, че изобщо не възнамеряват да му възлагат сериозни отговорности. Толкова по-добре, изобщо не го бъркаше. Но трябваше да признае, че го удари по самочувствието, когато Катрине Брат го разведе из работните помещения, като непрекъснато се обръщаше към него с „младши инспекторе“, и му обясни надълго и нашироко как се пуска и спира кафемашината.

Вратата се отвори. Появиха се три девойки. По лицата им се четеше шок. Явно бяха научили за случилото се.

— Полиция — Трюлс се легитимира. — Имам няколко въпроса. Чухте ли нещо между…

— … въпроси, на които ще ви бъдем много благодарни, ако успеете да ни отговорите — обади се глас зад гърба му. Новобранецът. Вюлер.

Трюлс видя как ужасът по лицата се уталожи. Те почти грейнаха.

— Разбира се — отзова се онази, която беше отворила. — Знаете ли кой… го… е… извършил?

— Не можем да го обсъждаме с вас — скастри я Трюлс.

— Но ви уверяваме, че няма от какво да се страхувате — побърза да добави Вюлер. — Вие, предполагам, сте студентки и делите обща квартира, прав ли съм?

— Да — потвърдиха те в хор, сякаш се надпреварваха коя първа ще откликне.

— Може ли да влезем?

Усмивката на Вюлер беше неустоима като на Белман, установи Трюлс.

Момичетата ги поведоха към дневната, където две бързо се хванаха да разчистват празни бутилки от бира и чаши от масата.

— Снощи правихме купон — извинително обясни онази, която им беше отворила. — Пълен потрес.

От думите ѝ Трюлс не разбра кое е потресаващото: убийството на съседката им или че докато те са купонясвали, тя е беряла душа.

— Чухте ли нещо снощи между десет и полунощ? — попита той.

Момичето поклати глава.

— Да знаете дали Елсе…

— Елисе — поправи го Вюлер, вече извадил бележник и химикалка. Трюлс отчете като свой пропуск, че не е направил същото. Прокашля се:

— Да знаете дали вашата съседка е имала постоянен интимен партньор?

— Нямаме представа.

— Благодаря. Това е всичко — Трюлс се обърна и тръгна към вратата.

Другите две момичета се върнаха.

— А защо да не чуем и тези госпожици? — предложи Вюлер. — Приятелката ви не е чула нищо обезпокоително снощи и не знае Елисе Хермансен да е имала сериозен приятел. Ще добавите ли нещо?

Девойките се спогледаха и поклатиха в синхрон русите си глави. Трюлс забеляза как младият следовател привлече цялото им внимание, но не му пукаше. Беше натрупал сериозен стаж като незабележима личност. Бе свикнал с пробождането в гърдите. То го спохождаше още в гимназията. Например когато Ула го заговаряше само за да попита къде е Микаел. А понеже тогава нямаше мобилни телефони, обикновено го молеше да предаде еди-какво си на Микаел. Веднъж Трюлс ѝ отговори, че трудно ще му предаде каквото и да било, защото Микаел е на палатка с гадже. Излъга я, за да види поне веднъж същата тази болка и в нейния поглед.

— Кога за последно видяхте Елисе? — попита Вюлер.

Трите се спогледаха.

— Ами всъщност…

Едната се изкикоти, но ужасена затули уста, давайки си сметка колко неприлично е да се смее. Онази, дето им беше отворила, се прокашля:

— Сутринта Енрике се обади да каже, че като си тръгвали от нас, с Алфата се изпикали в двора.

— Пълни гнусари — отбеляза другата.

— Е, просто са били пияни — оправда ги веселячката. И пак се изкикоти.

Най-сериозната стрелна приятелката си с поглед „я-се-стегни“.

— Докато се облекчавали, покрай тях минала някаква жена и те се обадиха да се извинят, задето са ни злепоставили пред наша съседка.

— Колко съобразително от тяхна страна — похвали ги Вюлер. — И тази дама вероятно е била…

— Със сигурност е била Елисе. В интернет са прочели, че в нашата сграда е убита жена на около трийсет и пет. Намерили нейна снимка в някакъв сайт и я познали.

Трюлс изгрухтя. Мразеше ги тия журналисти. Проклети търсачи на мърша. Всичките — от един дол дренки. Отиде до прозореца и погледна надолу към улицата. И там, пред опънатата полицейска заградителна лента, се тълпяха въпросните гадини, въоръжени с фотоапарати с телеобективи, които напомняха човки на лешояди. Вторачваха се през тях с надеждата да хванат в кадър поне част от тялото, докато го изнасят. До чакащата линейка стоеше мъж с ямайска шапка на традиционните зелени, жълти и червени райета и разговаряше с криминалистите в бели костюми. Бьорн Холм от Експертно-криминалния. Той кимна на хората си и хлътна в сградата. Холм вървеше прегърбен, прегънат одве, все едно го болеше стомах. Трюлс се питаше дали е заради слуховете, че колегата им с валчестото лице, рижите бакенбарди и изпъкналите рибешки очи съвсем наскоро е бил зарязан от Катрине Брат. Така му се пада. Нека и друг да усети какво е да ти разбият сърцето. Високият глас на Вюлер долетя зад гърба му: