Ю Несбё - Жажда

— Та как се казваха тези момчета? Енрике и…?

— Не, не! — разсмяха се девойките. — Хенрик и Алф.

Трюлс улови погледа на Вюлер и кимна към вратата.

— Много ви благодаря, момичета, това е всичко — схвана веднага намека новият. — Впрочем, ще ми дадете ли номерата?

Те го изгледаха с нещо като радост, примесена със страх.

— На Хенрик и Алф — уточни с усмивка Вюлер.

Катрине стоеше в спалнята зад съдебната лекарка, приклекнала до леглото. Елисе Хермансен лежеше по гръб върху завивката. Различната степен на просмукване на кръвта в бялата ѝ блуза обаче показваше, че Елисе е стояла права, когато кръвта е шурнала от шията ѝ, навярно пред огледалото в коридора, където кръвта, напоила обилно килима, беше протекла по паркета отдолу. Сърцето ѝ най-вероятно бе спряло още в коридора. За това свидетелстваха кървавите следи между коридора и спалнята, както и оскъдното количество кръв в леглото. Въз основа на телесната температура и степента на трупно вкочаняване лекарката определи, че смъртта е настъпила някъде между двайсет и три и един през нощта, а причината за смъртта по всяка вероятност е масивната кръвозагуба вследствие от перфорация на сънната артерия, причинена от няколко прободни рани.

Панталонът и бикините на жертвата бяха смъкнати до глезените.

— Остъргах под ноктите и ги подкъсих, но с просто око не забелязвам следи от епителни клетки — заяви лекарката.

— Откога вършиш работата на криминалистиката? — попита Катрине.

— Бьорн ме помоли — отвърна жената. — Как да му откажеш, толкова е учтив.

— Други наранявания?

— Ожулване на лявата ръка и дървена стърготина, забита в средния пръст — пак на лявата ръка.

— Следи от сексуално насилие?

— Не виждам охлузвания и разкъсвания, но това… — лекарката огледа корема на жертвата през лупа. Катрине надникна и забеляза тънка белезникава ивица. — … е или слюнка, или предеякулационна течност или сперма. На мен ми прилича на второто.

— Да се надяваме.

— Надяваш се да е била изнасилена? — Бьорн Холм застана зад нея.

— Ако е била изнасилена, очевидно е станало след настъпването на смъртта — поясни Катрине, без да се обръща. — И нашата жертва не го е усетила. А на мен ми се ще да разполагаме с малко семенна течност.

— Пошегувах се — тихо обясни Бьорн на топлия си диалект от Тутен.

Катрине затвори очи. Бьорн, естествено, не падаше от небето. Находката на сперма веднага отваряше редица врати пред следствието. И, разбира се, се бе опитал да се пошегува, да разведри тягостната, неловка атмосфера помежду им, датираща от три месеца, тоест откакто тя се изнесе. Катрине също полагаше усилия да разреди напрежението. Просто не се получаваше.

— Приключих — обяви лекарката и понагласи забрадката си.

— Линейката пристигна. Колегите ще изнесат тялото. Благодаря ти за помощта, Захра.

Тя кимна и бързо излезе, сякаш и тя бе усетила натегнатата атмосфера.

— Е? — Катрине се насили да погледне Бьорн. Насили се да игнорира натежалия поглед, повече тъжен, отколкото умолителен.

— Почти нямам какво да ти кажа — той се почеса по големия риж бакенбард, който се подаваше изпод ямайската шапка.

Катрине го изчака да продължи. Надяваше се, че все още обсъждат убийството.

— Не е била особено усърдна домакиня. Намерихме косми от доста хора — предимно мъже. Едва ли всичките са я посетили вкупом снощи.

— Била е адвокат на изнасилени жени. За необвързана дама с натоварваща професия хигиената няма как да е приоритет номер едно, както е за теб.

Бьорн се усмихна сухо, без да ѝ възрази. И Катрине отново усети познатото пробождане на гузната си съвест. Бьорн неизменно успяваше да я накара да се почувства виновна. Двамата никога не се бяха карали за домакинска работа, защото Бьорн винаги пръв се заемаше да измие чиниите, стълбите, да пусне пералнята, да изчисти банята и да изтупа чаршафите — без упреци и без да го прави на въпрос. Както впрочем и с всичко друго. За цяла година съвместен живот не се сдърпаха нито, ама нито веднъж, дори само за цвят. Той всячески избягваше конфликтите. А когато тя ставаше раздразнителна или започваше да нервничи, той непоколебимо я подкрепяше — внимателен, самопожертвователен, неизтощим като проклета машина. Неговото безгранично търпение я вадеше от релсите и я караше да се чувства капризна принцеса, незаслужено издигната от него на недостижим пиедестал.

— Откъде знаеш, че космите са мъжки? — въздъхна тя.

— Необвързана жена с натоварваща професия… — Бьорн не я погледна.