Ю Несбё: Жажда

Плъзна снимката вдясно. В категорията „събудили любопитството ми“.

Веселият сигнал от айфона извести, че приложението е свързало поредната подходяща двойка.

Гайр вдиша тежко през нос.

Вдигна си панталона и бавно завъртя стола.

В тъмната стая светлината от компютърния екран озари слабо горната част от тялото и ръцете на човека, застанал преди малко зад гърба му. Гайр не виждаше лицето, само белите ръце, протегнати напред с някакъв предмет. Черен кожен каиш. С клуп.

Фигурата пристъпи напред, а Гайр инстинктивно се отдръпна.

— Само едно нещо ми е по-гнусно от теб. Сещаш ли се кое? — прошепна гласът в тъмното, а ръцете пристегнаха клупа.

Гайр преглътна мъчително.

— Помиярът — отговори си гласът. — Мръсният помияр, за когото обеща изцяло да се грижиш ти. А сега той сере на пода в кухнята, защото те мързи да го изведеш.

— Недей така де, Кари — прокашля се Гайр.

— Марш навън да го разходиш. И да не си ме докоснал, като си легнеш.

Гайр пое каишката. Вратата зад Кари се затръшна.

Той поседя в тъмното и премига няколко пъти.

Девет, пресметна най-накрая. Двама мъже и една жена. Едно убийство. Вероятността точно жената да е жертвата е едно към девет, не едно към осем.

Мехмет бавно излезе от централните улици и подкара старото беемве нагоре към Шелсос, към еднофамилните къщи с изглед към фиорда и по-чистия въздух. Свърна в притихнала спяща улица. До гаража пред къщата бе паркирано черно ауди „Р8“. Мехмет намали. Поколеба се дали пак да не даде газ и да продължи напред. Знаеше, че така само ще отложи неизбежното. От друга страна обаче, се нуждаеше точно от това. От отсрочка. Но Бенкс пак щеше да го намери, а сега се бе появил подходящ момент. Беше тъмно, тихо и нямаше свидетели. Мехмет паркира до бордюра. Отвори жабката. Погледна онова, което от няколко дни държеше вътре, именно в очакване да възникне сегашната ситуация. Пъхна го в джоба си и си пое дъх. Слезе от колата и тръгна към къщата.

Вратата на аудито се отвори и оттам се появи Даниал Бенкс. Когато се срещнаха в ресторант „Индийска перла“, Мехмет си даваше сметка, че пакистанското малко име и английската фамилия най-вероятно са фалшиви колкото и подписът му върху така наречения договор. Но пачките в куфара, който плъзна към него по масата, си бяха съвсем истински.

Чакълът пред гаража хрущеше под обувките на Мехмет.

— Хубава къща — отбеляза Даниал Бенкс, облегна се на аудито и скръсти ръце. — Защо не я ипотекира?

— Живея тук под наем — уточни Мехмет. — В сутерена.

— Лоши новини за мен. — Бенкс беше много по-дребен от Мехмет, но напращелият бицепс, който издуваше сакото, му придаваше силно заплашителен вид. — Значи дори да подпалим къщата и тя да изгори до основи, няма да получиш застрахователно обезщетение, та евентуално да си покриеш борчовете, така ли?

— Да.

— Новините са лоши и за теб, защото това означава, че се налага да пристъпим към болезнените методи. Да ти обясня ли в какво се състоят?

— Не искаш ли преди това да разбереш дали няма да ти се издължа?

Бенкс поклати глава и извади нещо от джоба си.

— Просрочи датата с три дни. А точността е от ключово значение, предупредих те. Длъжен съм да покажа не само на теб, но и на всичките ми длъжници, че няма да търпя подобни нарушения.

Вдигна предмета на светлината от гаражната лампа. Мехмет се задъха панически.

— Не е особено оригинално, знам — Бенкс наклони глава и огледа клещите. — Но върши работа.

— Ама…

— Кое не разбра? Давам ти да си избереш пръст. Повечето прежалват лявото кутре.

Мехмет усети как у него напира нещо мощно. Гняв. Гърдите му се повдигнаха и дробовете се изпълниха с въздух.

— Предлагам ти по-добро решение, Бенкс.

— И какво е то?

— Не е особено оригинално — Мехмет бръкна с дясната си ръка в джоба, извади предмета, хвана го с две ръце и го протегна срещу Бенкс. — Но върши работа.

Бенкс се взираше смаян. Кимна бавно.

— Прав си — грабна пачката от Мехмет и свали ластика.

— Покриват и вноските, и наказателните лихви. Но, моля, преброй ги сам.

Зън!

Тиндър откри човек, с когото си подхождате.

Триумфалният сигнал от телефона ти, когато някой, когото си поставил сред одобрените кандидати, също е преместил снимката ти вдясно.

Умът на Елисе работеше трескаво, сърцето ѝ препускаше в галоп.

Тя знаеше, че това е добре известен ефект от сигнала, известяващ успешно сватосване: повишена сърдечна честота в резултат от еуфорията. Така се освобождава коктейл от хормони на щастието, предизвикващ пристрастяване. Ала не това беше причината за нейния бесен пулс.