Ю Несбё: Жажда

Все още запъхтян, Гайр отключи и влезе в апартамента. Извади си бира от хладилника, забеляза, че прозорецът в кухнята е отворен към улицата, и го затвори. Отиде в кабинета и включи осветлението.

Натисна клавиш на компютъра и двайсетинчовият екран светна.

Въведе „Порнхъб“ и „френско“ в полето за търсене. Започна да преглежда снимките, докато открие жена със същата прическа и цвят на косата като Елисе. Понеже стените на апартамента бяха тънки, пъхна жака на слушалките в гнездото на компютъра, кликна два пъти върху снимката, разкопча си панталона и го смъкна. Жената приличаше съвсем бегло на Елисе, затова Гайр затвори очи и се съсредоточи върху стенанията ѝ, докато се опитваше да си представи малката, строга уста на Елисе, присмехулния ѝ поглед, обикновената, но върху нейното тяло адски сексапилна блуза. Не би могъл да я има. Никога. Освен по този начин.

Гайр спря. Отвори очи. Пусна члена си. Космите на тила му настръхнаха от хладния полъх отзад. Идваше от вратата, която — беше сигурен — старателно бе затворил. Посегна да свали слушалките, но знаеше, че е закъснял.

Елисе окачи веригата на вратата, изхлузи си обувките в коридора и по навик погали снимката, пъхната под рамката на огледалото. На нея позираше с племенницата си Ингвил. Въпросният ритуал, наглед безсмислен, очевидно удовлетворяваше — подобно на историите какво ни очаква след смъртта — изконна човешка потребност от вътрешно спокойствие. Елисе влезе в дневната и се изтегна на дивана в малкия, но уютен и неин собствен двустаен апартамент. Погледна си телефона. Есемес от службата: сутрешното съдебно заседание се отменяло. Елисе нарочно не спомена пред тазвечерния си познат, че работи като адвокат и представлява в съда жертви на изнасилвания. И цитираната от него статистика, според която мъжете са много по-застрашени от убийство отколкото жените, съвсем не отразява цялата истина. Ако убийството е извършено със сексуален мотив, вероятността жертвата да е жена, е четири пъти по-голяма. Това бе и една от причините още след покупката на апартамента Елисе да смени патрона на бравата и да извика майстор да монтира предпазна верига — рядкост в норвежките домове — която впрочем все още я затрудняваше при всяко поставяне и сваляне.

Отвори Тиндър. Приложението бе открило съвместимост с трима потенциални партньори. Още снощи ги бе плъзнала вдясно. Ех, ето това му беше най-готиното на Тиндър. Не самата среща с тези мъже, а мисълта, че са реални и я желаят. Да си позволи ли един последен епистоларен флирт, последна виртуална тройка с двама непознати, преди окончателно да изтрие профила си и приложението?

Не. По-добре да го разкара веднага.

Влезе в менюто, попълни нужното и на екрана се появи въпросът дали е сигурна в желанието си да закрие профила си.

Елисе забеляза колко силно трепери показалецът ѝ. Божичко, нима се бе пристрастила? Зависимост ли бе развила към постоянното потвърждение, че има мъже, някой , който не знае коя е и каква е по характер, но въпреки това я иска такава, каквато е. Или поне такава, каквато беше излязла на профилната си снимка. Изцяло ли беше зависима, или само малко? Щеше да разбере, след като изтрие профила си и си обещае да изкара един месец без Тиндър. Един месец. Ако не издържи, значи сериозно е загазила. Треперещият ѝ пръст понечи да чукне върху „Да“.

Ако пък се окаже пристрастена, каква опасност крие това нейно увлечение? Всички се нуждаем от близост. Някъде ѝ бе попаднала информация, че телесният контакт е жизненоважен за физическото оцеляване на кърмачетата. Струваше ѝ се преувеличено, но пък, от друга страна: какъв смисъл има да живее само заради себе си, заради работа, която изпива всичките ѝ сили, за приятели, с които поддържа контакти предимно по задължение и защото страхът от самотата я измъчва повече от отегчителното им мрънкане за деца, за семейни половинки, за липсата на едно от двете — или и на двете? Ами ако нейната половинка в момента е влязла в Тиндър? Добре де, последно. Елисе плъзна вляво първата появила се снимка. Тоест, хвърли я в кошчето за отпадъци. Този не го иска. И вторият последва съдбата на предшественика си. Третият — също.

Мислите ѝ блуждаеха безцелно. Беше присъствала на лекция, изнесена от психолог, беседвал с най-жестоките изнасилвачи в страната. Той обобщи, че мъжете убиват за секс, пари и власт, а жените — от ревност и страх.

Елисе попадна на снимка, която не отмести вляво. В тясното лице имаше нещо смътно познато, макар снимката да беше размазана и тъмна. И преди ѝ се беше случвало да попада на познати: все пак самото приложение Тиндър беше създадено така, че да свързва хора, живеещи в непосредствена близост. Според Тиндър този мъж се намираше на по-малко от километър от Елисе. Кой знае, може би живееше на съседната улица. Размазаната снимка показваше, че не е запознат със съветите за печеливша тактика в мобилното приложение. А това само по себе си беше плюс. „Здрасти“ — гласеше съобщението му. Изобщо не се опитваше да блесне. Може да не беше оригинално, но определено издаваше самочувствие. На Елисе би ѝ харесало, ако на някой купон до нея се приближи непознат и я поздрави лаконично със спокоен, нетрепващ поглед, който казва „навита ли си да продължим?“