Ю Несбё - Жажда

Пушечен изстрел.

Дойде сякаш от съседните имоти. Хаген или Райнертшен. Двамата търговци от години спореха от коя страна на дъба столетник минава границата между техните парцели. В интервю за местния вестник Райнертшен заяви, че макар на пръв поглед да изглежда нелепо да се дърлят за няколко квадратни метра земя, при положение че имотите им са по няколко декара, всъщност тук не ставало дума за дребнавост, а за зачитането правото на собственост. Собствениците на къщи на Несьоя щели — бил сигурен — да се съгласят с твърдението му: дълг на всеки норвежки гражданин, отговорен към обществото, е да се бори за зачитането на този принцип. Защото нямало никакво съмнение относно принадлежността на дървото към имота на Райнертшен. Позоваваше се дори на фамилния герб на семейството, от което го бил купил. Там бил изобразен голям дъб — художествена стилизация на ябълката, пардон, дървото на раздора. По-нататък в интервюто Райнертшен споделяше как съзерцаването на величествения дъб (тук журналистът посочваше, че за да го вижда, Райнертшен трябва да седне на покрива на къщата си) и съзнанието, че то е негово, сгрява душата му до най-съкровените ѝ дълбини. В деня след поместването на интервюто Хаген отсече дървото, нацепи го за огрев и заяви пред вестника, че този дъб сгрял не само душата, но и краката му. И че оттук насетне Райнертшен щял да се види принуден да се задоволява само със съзерцанието на комина му, защото през следващите няколко години щял да пали печката си с материал от прословутия дъб. Крайно провокативно поведение, без съмнение, но въпреки това на Клас Хафслюн не му се вярваше Райнертшен да гръмне Хаген ей така заради едно дърво.

Хафслюн забеляза движение пред стария навес за лодки, разположен на около сто и петдесет метра от неговия имот. Мъж. В костюм. Газеше из леда. Теглеше алуминиева лодка. Клас премига. Мъжът се олюля и се строполи на колене във водата върху ледената кора. После се обърна към къщата на Клас Хафслюн, сякаш усети, че някой го наблюдава. Лицето му беше черно. Бежанец? И до Несьоя ли успяха да стигнат? Разтревожен, Клас грабна бинокъла от рафта зад гърба си и погледна през него. Не. Мъжът не беше тъмнокож. Просто лицето му беше цялото в кръв. От червения кръг гледаха две бели очи. Подпря се с ръце на перилото на лодката и с мъка се изправи. Залитна, хвана въжето и задърпа лодката. И Клас Хафслюн, човек съвсем не религиозен, си помисли, че този човек прилича на Исус. На Исус, тръгнал по водата. На Исус, който тегли кръста си към Голгота. Исус е възкръснал от мъртвите и идва да посети Клас Хафслюн и Несьоя. С голям револвер в ръка.

Сиверт Фалкайд седеше най-отпред в гумената лодка. Вятърът брулеше лицето му, а пред него се откриваше видимост към Несьоя. Фалкайд си погледна за последно часовника. Преди точно тринайсет минути „Делта“ получи известието и веднага го свърза със заложническата драма в университета.

— От Несьоя съобщават за изстрели.

Отрядът отреагира експедитивно. Щяха да пристигнат преди патрулките, отклонени към Несьоя. Но колкото и бързи да бяха, то е ясно, нямаше как да изпреварят куршум.

Виждаше алуминиевата лодка и мястото върху водната повърхност, откъдето започваше ледът.

— Сега — изкомандва той и се премести в задната част на лодката при другите, за да се повдигне носът и с помощта на набраната скорост лодката да се качи върху заледената повърхност.

Полицаят, управляващ лодката, извади перката от водата.

При удара в ръба на леда лодката се разклати. Фалкайд чу нещо да драска по дъното, но благодарение на достатъчната инерция щяха да стигнат до мястото, където ледът — дай, боже — е достатъчно стабилен, та да тръгнат пеш.

Сиверт Фалкайд прехвърли крак през борда на лодката и опипа предпазливо леда със стъпало. Водата му стигаше малко до над кокалчето на глезена.

— Дайте ми двайсет метра преднина и тогава тръгнете на отстояние по десет метра един от друг — нареди той.

Пое към алуминиевата лодка. На око прецени, че дотам има към триста метра. Лодката изглеждаше изоставена, но според свидетелски показания мъжът, произвел изстрелите, я издърпал от навеса на Халстайн Смит.

— Ледът е устойчив — прошепна Фалкайд в подвижната радиостанция.

Всички в „Делта“ бяха оборудвани с шипове за лед, прикрепени към връв, закачена за униформата им на гърдите. С помощта на тези шипове можеха да се изтеглят, ако пропаднат в леда. В момента тази връв се бе омотала около дулото на Фалкайдовия автомат и той се зае да освобождава оръжието си.