Ю Несбё: Жажда

— Как е хавата, Хансен? — Стефенс се облегна на стената до шофьора.

— Хубава зима — отбеляза Хансен, без да отваря очи.

— Ще ми…

Шофьорът извади кутията и я поднесе към Стефенс. Лекарят си взе цигара и извади запалка.

— Ще го бъде ли?

— Бъдещето ще покаже. Преляхме му кръв, но още не сме извадили куршума.

— Срещу колко спасени живота ще си го осигуриш, Стефенс?

— Моля?

— Изкуплението. Изкара едно нощно и още си тук. Както винаги. Срещу колко спасени човешки живота ще си осигуриш изкупление?

— Не съм сигурен за какво говориш, Хансен.

— За съпругата ти. Която не си успял да спасиш.

Стефенс не отговори, само дръпна от цигарата.

— Поразпитах — поясни шофьорът.

— И защо?

— Защото се тревожа за теб. И защото ми е минало през главата. Аз също съм вдовец. Но нито безкрайните дежурства, нито неуморното реанимиране на пациенти ще я върнат, нали знаеш? Някой ден ще сгафиш от изтощение и на съвестта ти ще легне още един живот.

— Е, стига де — прозина се Стефенс. — Кой от познатите ти хематолози е по-добър спешен медик от мен?

— Кога за последен си виждал слънце? — шофьорът изгаси цигарата в стената и пъхна угарката в джоба си. — Постой навън, допуши си цигарата, порадвай се на деня. После се прибирай да се наспиш.

Стефенс чу как стъпките на шофьора се отдалечиха.

Затвори очи.

Да се наспи, заръча му Хансен.

Де да можеше.

Изминаха 2152 дни. Не от смъртта на Ина, неговата съпруга и майка на Андерш. Оттогава се бяха навършили 2912 дни. А от последната му среща със сина му. През първите месеци след кончината на Ина поне се чуваха от дъжд на вятър, въпреки че в гнева си Андерш го обвиняваше, задето не я е спасил. Съвсем основателно. Андерш се изнесе от къщи, избяга, погрижи се да се отдалечи максимално от баща си. Заряза първоначалните си намерения да следва медицина и се хвана да учи за полицай. По време на един от спорадичните им разговори — разбира се, на висок тон — Андерш му заяви, че имал мъж за пример в лицето не на баща си, а на един от преподавателите си, бившия следовател Хари Хуле, разкрил редица знакови убийства. Андерш очевидно го боготвореше, както едно време бе боготворил баща си. Стефенс посещаваше всеки нов адрес на Андерш — а неговите местожителства се меняха често. Отбиваше се да го търси в Полицейската академия, отиде с кола до ленсманската служба на север в пустошта, но и оттам синът му го отпрати, без да пожелае да говорят. На практика Стефенс преследваше Андерш с упоритостта на маниак. Целта му бе да го накара да разбере, че донякъде ще смекчат безвъзвратната загуба на Ина, ако съумеят да съхранят отношенията си; че с общи усилия биха опазили частица от нея жива. Андерш обаче не искаше и да чуе за него.

Затова когато на преглед при Стефенс дойде пациентка на име Ракел Фауке, съпругата на Хари Хуле, любопитството го загриза. Какво притежаваше въпросният мъж, та предизвикваше такова възхищение у Андерш? Дали пък Стефенс не би могъл да научи някаква хитрина, чрез която да стопли отношенията си с Андерш? Докато лекуваше Ракел Фауке, Стефенс стана свидетел как доведеният син на Хуле, Олег, реагира по идентичен начин като Андерш, разбирайки, че Хари Хуле не е бил до майка му при влошаването на състоянието ѝ. Прословутото синовно недоволство от сриналия се образ на всесилния баща.

Да се наспи…

Появата на Андерш днес му подейства по-силно от шок. Първата му — впрочем много нелепа мисъл — беше, че Олег и Хари са им устроили помирителна среща.

Нека поспи…

Притъмня. Над лицето му падна хлад. Облак ли засенчи слънцето? Джон Д. Стефенс отвори очи. Пред него стоеше фигура, окръжена със слънчев ореол.

— Ти пък откога пушиш? — попита фигурата. — Нали уж си лекар?

Стефенс премига. Ореолът блестеше право в очите му. Прочисти гърло, за да проговори:

— Андерш?

— Бернтсен щял да прескочи трапа. — Пауза. — Казаха, благодарение на теб.

Клас Хафслюн седеше в зимната си градина и гледаше към фиорда. Слоят неподвижна вода, покрил ледената кора, отразяваше светлината като гигантско огледало. Беше оставил настрана вестника. Не му се четеше пак за Вампириста — любима дъвка на медиите. Как не им писна. За щастие тук, на Несьоя, нямаха такива чудовища. Тук целогодишно цареше мир и спокойствие. Някак по изключение в момента се чуваше досадно бръмчене на хеликоптер. Сигурно по Е18 пак е станала катастрофа. Клас Хафслюн се сепна от внезапен гърмеж.

Звуковите вълни се раздиплиха над фиорда.