Ю Несбё - Жажда

Видя, че ключът в контакта се е счупил. Двигателят угасна. После усети силна болка в зъбите и устата, защото Смит правеше опити да си откопчи ръката. Хари обаче знаеше, че не бива да го пуска, макар да му нанасяше минимални поражения. Дори да бе успял да пробие артерията, на китката тя беше толкова тънка — както знаеха всички, склонни към самонараняване — че за да настъпи смъртоносна кръвозагуба, бяха нужни часове. Смит пак се дръпна рязко, но този път по-немощно. С периферното си зрение Хари улови лицето му. Беше пребледнял. Дали не му бе премаляло заради самата гледка на течаща кръв? Хари стисна челюсти с всичка сила.

— Кървя, Хари — гласът на Смит звучеше слабо, но спокойно. — Когато дошъл ред да екзекутират Петер Кюртен, Вампира от Дюселдорф, той попитал доктор Карл Берг дали според него ще чуе шуртенето на собствената си кръв, рукнала след обезглавяването му, преди да изгуби съзнание. Надявал се това да се окаже сюблимното преживяване, което да сложи край на домогванията му до върховното удоволствие. Но тази китка, опасявам се, няма да е достатъчна за екзекуция и ще бъде само началото на моя поход към върховната наслада.

С пъргаво движение Смит откопча колана си с лявата ръка и се надвеси над Хари. Опря чело в коленете му и се протегна към падналото оръжие. Пръстите му задраха по гумената постелка, но явно не напипаха револвера. Смит се наведе още по-ниско и докато пъхаше ръка под седалката, обърна лице към Хари. Хари видя как устните на лудия учен се разтеглят в широка усмивка. Беше докопал револвера. Полицаят затисна оръжието с крак. Под тънката подметка на лачената обувка усети и стоманената буца, и ръката на Смит.

— Отмести си крака — простена Смит. — Нося нож за кормене на риба. Не ме карай да го вадя. Чуваш ли? Дръпни си…

Хари охлаби захапката и напрегна коремните си мускули.

— Както ишкаш…

С рязко движение вдигна двата си крака към гърдите и съответно главата на Смит, която бе притиснал между коленете си. В този случай стегнатият колан му помогна.

Смит усети, че обувката на Хари е освободила затиснатия револвер. С коленете си обаче Хари го повдигна и Смит изпусна пистолета. Изпъна максимално ръка, докопа дръжката с два пръста. Откопчи и дясната си ръка. Сега оставаше само да вдигне оръжието и да го обърне към Хари. В същия миг Смит схвана какво предстои. Желязната паст зина, проблесна метал, Хари се наведе към него, горещият му дъх лъхна гръкляна му. Сякаш ледени игли пронизаха кожата му. Челюстите на Хари безмилостно стегната гръкляна в захапката си и пресякоха писъка му. После кракът на Хари отново настъпи лявата ръка на Смит и револвера.

Смит се опита да му нанесе удар с дясната, но тясното пространство не му позволяваше да замахне и да набере мощ. Пък и се задушаваше. Хари не бе прегризал сънната артерия — тогава кървав фонтан щеше да пръсне чак до тавана — но беше блокирал притока на въздух. Смит вече усещаше как налягането в черепа му се покачва. Въпреки това отказваше да пусне револвера. Такъв си беше още от малък — никога не се предаваше. Маймуната. Но ако не искаше главата му да се пръсне, трябваше да си набави въздух.

Халстайн Смит пусна револвера. Ще го вдигне по-късно. С лявата си зашлеви Хари отстрани по главата. После по ухото с дясната. И пак с лявата по окото. Брачната му халка сцепи веждата на полицая. С рукването на кръвта у него лумна мощна ярост. Възпламени се като искра, полята с бензин. Смит усети прилив на нови сили и заудря с удвоено ожесточение. Побой. Най-сетне и той да усети какво е ти да раздаваш юмруци. Стига е бил жертвата.

— И какво да правя сега? — попита Микаел Белман и се загледа във фиорда.

— Първо, не мога да повярвам, че си постъпил така — Исабеле Скойен сновеше напред-назад из стаята.

— Стана за секунди — Микаел се съсредоточи върху прозрачното си отражение в прозореца. — Не успях да помисля.

— Напротив, успял си да помислиш — възрази тя. — Просто не в по-дългосрочен план. Съобразил си, че намесиш ли се, ще те застреля, но не и че журналистите вкупом ще те линчуват, ако останеш безучастен.

— Не носех оръжие. Той държеше револвер. Ситуацията изобщо не предполагаше намеса и никой нямаше да коментира моето бездействие, стига на този идиот Трюлс да не му беше щукнало да се прави на герой — Белман поклати глава. — Нещастникът от години е безнадеждно влюбен в Ула.

— Същият този идиот, както го наричаш, успя да нанесе поразителен удар на репутацията ти. Едва ли човек би могъл да измисли по-хитър начин да те дискредитира. Справедливо или не, в очите на хората ще изглеждаш страхливец.