Ю Несбё - Жажда

Андерш поклати наведената си глава.

— Не, нали? — предположи Олег.

— С него не си говорим.

— Изобщо ли?

— След смъртта на майка ми се изнесох от къщи — сви рамене Андерш. — Смених си фамилията.

— Вюлер сигурно е моминското име на майка ти?

— Да.

Мярнаха облечения в сребристо гръб на мъж, който влетя в противошоковата зала и вратите пак се хлопнаха. Олег се прокашля.

— Не е моя работа — продължи той, — но не ти ли се струва, че съдиш баща си прекалено строго?

Андерш вдигна глава. Погледна Олег в очите.

— Прав си — кимна бавно той. — Не е твоя работа — стана и тръгна към изхода.

— Къде отиваш?

— Връщам се в университета. Ще ме метнеш ли? Иначе ще си хвана автобуса.

Олег стана и тръгна след Андерш.

— Там са се събрали предостатъчно полицаи — отбеляза той. — Докато тук един полицай бере душа.

Олег настигна Вюлер и го хвана за рамото.

— Като негов колега в момента ти си най-близкият му човек. Не можеш да избягаш. Той има нужда от теб.

Андерш се завъртя. В очите на младия полицай напираха сълзи.

— И двамата се нуждаят от теб.

Беше наложително Хари да предприеме нещо. И то час по-скоро.

Смит свърна от главния път и пое предпазливо по наклонен надолу тесен коларски път. От двете му страни се издигаха снежни стени. Между тях и замръзналото езеро се намираше боядисан в червено навес с широка двукрила врата, залостена с напречна бяла дървена греда. Нататък се мержелееха две къщи, по една от двете страни на пътя, но те бяха частично скрити зад дървета и хълмове и на такова разстояние, че дори да вика за помощ, нямаше да го чуят. Хари си пое дъх и опипа с език горната си устна. Усети метален вкус. Под ризата му течеше пот, макар да зъзнеше. Напрягаше се да мисли. Да отгатне как разсъждава Смит. Малка открита лодка до Дания. Напълно възможно, разбира се, и въпреки това толкова дръзко, че никой от полицията не би се сетил за такъв вариант за бягство. А какво възнамеряваше да прави Смит с него, с Хари? Хари се опита да се абстрахира от гласа на отчаяната надежда, който му мълвеше, че Смит ще го пощади. Както и от гласа на приятната апатия, нашепващ за края — всичко е изгубено, борбата само ще удължи агонията. Хари се постара да се вслушва само в гласа на студената логика. А той казваше следното: Хари, ти вече изчерпи функцията си на заложник и оттук нататък се превръщаш в тежест, опасна за леката лодка на Смит. Смит не се страхува. Вече уби Валентин и простреля полицай — вероятно смъртоносно. Ще те очисти тук вътре, в колата, защото купето ще заглуши гърмежа.

Хари се опита да се наведе напред, но триточковият стегнат колан го приковаваше неумолимо към седалката. Веригата се впиваше в гърба му, а гривните на белезниците се вгризваха в китките му.

До навеса оставаха стотина метра.

Хари нададе мощен рев. Плътно хъхрене, което сякаш извираше от недрата на диафрагмата му. Размърда се наляво-надясно и удари страничния прозорец с глава. Стъклото изпука и се нацепи във формата на розетка. Без да спира да реве с цяло гърло, Хари удари още веднъж прозореца с глава. Розетката се уголеми. Трети път. Отчупи се парче стъкло.

— Млъкни или ще те гръмна още сега! — извика Смит и вдигна револвера към главата на Хари, като се стремеше да не изпуска пътя от очи.

Хари захапа.

Усети болката от натиска върху венците, засили се металният вкус, който усещаше в устата си още от мига, когато, застанал до масата в актовата зала с гръб към Смит, бързо грабна железните зъби и ги пъхна в устата си, преди да си надене белезниците. Сега Хари се изненада с каква изумителна лекота острите зъби потънаха в китката на Халстайн Смит. Викът на психолога изпълни купето и Хари усети как револверът закачи лявото му коляно и тупна на пода между краката му. Хари напрегна вратните си мускули и дръпна ръката на Смит надясно. Смит изпусна волана и замахна да удари Хари, но предпазният му колан се опъна и му попречи да го достигне. Хари отвори широко уста и захапа повторно. Чу шуртене. Устата му се напълни с кръв. Навярно беше засегнал главна артерия или — не. Преглътна. Течността, гъста като тлъст сос, имаше гаден сладникав вкус.

Смит докопа волана с лявата си ръка. Противно на очакванията на Хари да удари спирачка, Смит даде газ.

Волвото поднесе по леда, после набра инерция надолу по баира. При сблъсъка с шведския ретро автомобил, тежък повече от тон, гредата се строши като кибритена клечка. Вратите се откъртиха от пантите.

Колата рязко се закова върху бетонната настилка в навеса, врязвайки се в задницата на триметровата метална лодка, която отскочи към вратата откъм езерото. При камшичния удар Хари се удари в таблото отпред.