Ю Несбё - Жажда

Хари прекоси коридора и влезе в голяма, просторна дневна. Натисна ключа на стената, но не последва нищо. Дневната светлина обаче, процеждаща се през сиво-белите завеси, стигаше Хари да види парата, виеща се от устата му, да огледа малкото старомодни мебели, пръснати наглед безразборно из стаята, сякаш част от обзавеждането е било изнесено след подялба на покъщнината. По стените накриво висяха тежки картини — вероятно заради температурните колебания. Под оскъдната светлина Хари установи и още нещо: Лени Хел не беше в Тайланд.

Впечатлението за неодушевеност се оказа много симптоматично.

Лени Хел — или поне човек, идентичен с изображението на снимката, предоставена на Хари — седеше във фатерщул в същата величествена поза, в която дядото на Хари имаше навика да заспива след поглъщането на доволно количество алкохол. С малка разлика: десният крак леко се беше вдигнал над пода, а дясната ръка висеше на няколко сантиметра през ръба на подлакътника. С други думи, тялото се беше килнало настрани след вкочаняването на трупа. А то бе настъпило доста отдавна. Преди горе-долу пет месеца.

Главата напомняше великденско яйце. Разтрошена, съсухрена, изтърбушена. Спаружената, свила се кожа бе опънала силно устните, те принудително се бяха разтворили и сега оголваха изсъхнали сиви венци около зъбите. В челото имаше черна дупка. Около нея и по кожата не се забелязваха следи от кръв, защото Лени Хел лежеше с отпусната назад глава, раззината уста и поглед, безжизнено втренчен в тавана.

Хари заобиколи фатерщула. Куршумът бе пробил високата облегалка. Черен метален предмет с формата на джобен фенер лежеше на пода от дясната страна на стола. Хари знаеше за какво служи този предмет. Когато беше на около десет, дядо му, явно решил, че е добре момчето да знае откъде идват коледните ребърца, го заведе зад обора, извади въпросното приспособление, наричано пистолет за зашеметяване — или по-точно за умъртвяване — долепи го до челото на Хайдрюн, голямата свиня, натисна нещо, разнесе се силен пукот, Хайдрюн потръпна, сякаш изненадана, и рухна на земята. После ѝ източиха кръвта, но от цялата процедура Хари си спомняше най-ясно миризмата на барут и потреперващите крака на свинята впоследствие. Дядо му обясни, че Хайдрюн отдавна е мъртва, а тези конвулсии са просто механични. Но дълго след тази случка Хари го преследваха кошмари с мъчително свиващи се свински крака.

Подовите дъски проскърцаха. Зад гърба си Хари чу учестено, тежко дишане.

— Лени Хел? — попита Хари, без да се обръща.

Ленсманът се прокашля два пъти, преди да успее да обели едно утвърдително „да“.

— Не се приближавай — предупреди го Хари, приклекна и огледа помещението.

Това местопрестъпление мълчеше. Отказваше да му проговори. Навярно защото от извършването на самото деяние бе минало много време, или защото стаята се явяваше сцена не на насилствено причинена смърт, а на самоубийство.

Хари извади телефона си и звънна на Бьорн Холм.

— Намерихме труп до Онебю, Нитедал. Ще ти се обади колега на име Артур да ти даде по-точни координати.

Хари затвори и отиде в кухнята. Натисна ключа за осветлението, но и тук то не работеше. Беше разтребено, но в мивката завари чиния със засъхнал сос, покрит с плесенни гъби. Пред хладилника имаше замръзнала локва вода.

Хари излезе в коридора.

— Я се огледай къде са бушоните — помоли той Артур.

— Може да са прекъснали захранването — предположи ленсманът.

— Звънецът работеше — възрази Хари и тръгна да се качва по витата стълба от коридора.

На втория етаж надзърна в трите спални — всички педантично разтребени. Само дето в едната се натъкна на отметната настрани завивка и дрехи, метнати върху стол.

На третия етаж попадна в стая, явно служила за кабинет. По етажерките стояха наредени книги и папки, а върху едното от продълговатите бюра имаше настолен компютър с три екрана. Хари се обърна. Върху друго бюро, до вратата, се мъдреше устройство с големината на компютърна кутия — с размери приблизително седемдесет и пет на седемдесет и пет сантиметра, с черни метални рамки и стъклена стени, а вътре, върху поставка, стоеше малък бял пластмасов ключ. Триизмерен принтер.

Долетя далечен звън на камбани. Хари отиде до прозореца. Оттам видя църквата. Явно биеха за края на неделната литургия. Къщата на Хел, по-висока, отколкото широка, приличаше на кула насред гората. Сякаш обитателите ѝ са искали да си съградят наблюдателница, а самите те да са недосегаеми за хорските очи. Погледът му падна върху папка на бюрото пред него. Прочете името на корицата, изписано на ръка. Разгърна папката и прегледа първата страница. После вдигна глава и очите му зашариха по еднотипните папки в библиотеката. Отиде до стълбището.