Дэн Браун - Произход

По небето заплуваха други изображения — бързо менящ се колаж от снимки на религиозни церемонии от целия свят, от екзорсизъм и кръщенета до ритуално самоувреждане и жертвоприношения на животни. Серията приключи с потресаващ видеозапис на индийски духовник, провесил невръстно дете от петнайсетметрова кула. Мъжът изведнъж го пусна и то полетя към одеялото, което ликуващи селяни опъваха долу като пожарникарска мрежа.

„Хвърляне от храма Гришнешвар“. Лангдън си спомняше, че според някои това щяло да донесе на детето Божието благоволение.

Смущаващите кадри най-после свършиха.

В настаналия пълен мрак прозвуча гласът на Кърш:

— Как е възможно съвременният човешки разум да е способен на прецизен логически анализ и в същото време да ни позволява да приемаме религиозни вярвания, които не би трябвало да издържат и най-елементарната рационална проверка?

В небето отново заблещукаха звезди.

— Оказва се, че отговорът е съвсем прост — каза Едмънд.

Звездите на небето внезапно станаха по-ярки и по-материални. Между тях се появиха дълги нишки — образуваха привидно безкрайна мрежа от взаимосвързани възли.

„Неврони“ — осъзна Робърт и в този момент Кърш продължи:

— Човешкият мозък. Защо мозъкът вярва в това, в което вярва?

Няколко от възлите проблеснаха и пратиха електрически импулси по нишките до други неврони.

— Подобно на органичен компютър, вашият мозък притежава операционна система, серия правила, организиращи и дефиниращи цялата хаотична входяща информация, която постъпва целодневно — реч, натрапчива мелодия, сирена, вкус на шоколад. Както можете да си представите, входящият информационен поток е безумно разнообразен и постоянен и мозъкът ви трябва да осмисля абсолютно всичко. Именно самото програмиране на операционната система на мозъка ви определя как възприемате действителността. За съжаление, това ни изиграва кофти номер, понеже онзи, който е написал програмата за човешкия мозък, е имал извратено чувство за хумор. С други думи, ние не сме виновни, че вярваме в шантавите неща, в които вярваме.

Синапсите горе заискриха и от мозъка заизвираха познати образи: астрологически карти, ходещият по водата Исус, основателят на сциентологията Л. Рон Хабърд, египетският бог Озирис, четириръкият хиндуистки бог слон Ганеша и мраморна статуя на Богородица, плачеща с истински сълзи.

— И затова, като програмист, аз трябва да се запитам следното. Що за смахната операционна система може да дава толкова алогични резултати? Ако бяхме в състояние да надникнем в човешкия ум и да прочетем операционната му система, щяхме да открием нещо подобно на това.

На тавана се появиха четири гигантски думи.

— Това е основната програма на нашия мозък — поясни Едмънд. — И съответно определя нашите склонности. Срещу хаоса. И в полза на реда.

Изведнъж в залата закънтяха какофонични звуци на пиано, сякаш по клавишите удряше дете. Лангдън и хората около него неволно се напрегнаха.

— Звуците от безредните удари по клавишите на пианото са непоносими! — надвика гюрултията Кърш. — Но ако вземем същите тези звуци и ги подредим по-добре…

Хаотичното думкане рязко престана и на негово място зазвуча успокоителната мелодия на „Лунна светлина“ от Дебюси.

Робърт усети, че мускулите му се отпускат, и напрежението в залата сякаш се изпари в миг.

— Нашият мозък ликува — продължи Едмънд. — Същите звуци. На същия инструмент. Но Дебюси въвежда ред . И тъкмо това ликуване от въвеждането на ред кара хората да редят пъзели и да закачат картини на стените. Предразположеността ни към организация е записана в нашата ДНК и затова не бива да се изненадваме, че най-великото изобретение на човешкия ум е компютърът — машина, специално създадена да ни помага да внасяме ред в хаоса. Всъщност на испански „компютър“ е „ordenador“ — буквално, „нещо, което въвежда/внася ред “.

Появи се образ на грамаден суперкомпютър, на единствения терминал на който седеше млад мъж.

— Представете си, че имате мощен компютър с достъп до цялата информация в света. Можете да го питате каквото пожелаете. Вероятността предполага, че все някога ще му зададете един от двата фундаментални въпроса, вълнували хората още от появата на самосъзнанието.

Мъжът затрака на клавиатурата и се появи следният текст:

— С други думи, ще го попитате за нашия произход и нашата съдба . И когато му зададете тези въпроси, ето какво ще ви отговори компютърът.