Дэн Браун - Произход

Изображенията в небето започнаха последователно да угасват — божествата на гръмотевиците, земетресенията, епидемиите и така нататък.

Докато множеството им намаляваше, Лангдън продължи:

— Но не се заблуждавайте. Тези богове „не си отишли кротко в тъмнината“ 16 16 Дилън Томас, „Не си отивай кротко в тъмнината“. Превод А. Шурбанов. — Б.пр. — изоставянето на божествата е сложен културен процес. Религиозните вярвания се отпечатват дълбоко в душата ни от хората, които обичаме най-силно и на които най-много вярваме — нашите родители, нашите учители, нашите духовни водачи. Затова всички религиозни промени се извършват в продължение на много поколения, при това с разгаряне на бурни страсти и често с кръвопролития.

На фона на постепенното изчезване на боговете прозвучаха викове и звън на мечове. Накрая остана образът само на един бог — прорязано от бръчки лице с буйна бяла брада.

— Зевс… — високо произнесе Лангдън. — Богът на боговете. Най-страшното и най-почитаното езическо божество. Зевс устоял по-дълго от всеки друг бог в жестоката битка срещу угасването на неговата светлина, каквато водили и по-древните богове преди да бъдат изместени от него.

На тавана се появиха и изчезнаха кадри на Стоунхендж, шумерските клинописни плочки и Големите пирамиди в Египет. После се върна бюстът на Зевс.

— Последователите на Зевс толкова упорито защитавали своя бог, че на наложилата се християнска вяра не ѝ оставал друг избор, освен да възприеме неговото лице за лик на новия Бог.

Брадатият бюст на Зевс плавно преля във фреска, изобразяваща същото брадато лице — християнския бог в „Сътворението на Адам“ от Микеланджело върху свода на Сикстинската капела.

— Днес вече не вярваме в истории като тази за Зевс — момчето, отгледано от коза и получило могъществото си от еднооки същества, наречени циклопи. Ние, които имаме предимството на модерното мислене, определяме всички подобни разкази като митове — остарели измислици, които ни позволяват любопитно да надникнем в собственото ни суеверно минало.

На тавана се появи снимка на прашна библиотечна лавица с подвързани в кожа томове с древна митология, тънещи в сумрак до книги за обожествяването на природата, Ваал, Инана, Озирис и безброй други древни теологии.

— Всичко днес е различно! — заяви басовият глас на Лангдън. — Ние сме хората на новото време!

На небето се очертаха нови изображения — фотоси на космически кораби… компютърни чипове… медицинска лаборатория… ускорител на частици… реактивни самолети.

— Ние сме интелектуално еволюирали и технологично развити личности. Не вярваме в гигантски ковачници под вулкани и богове, които пращат приливите и отливите. По нищо не приличаме на древните си предци.

„А може би не е така?“ — беззвучно прошепна Лангдън в синхрон със записа.

— А може би не е така? — прозвуча от небето гласът му. — Ние се смятаме за модерни рационални индивиди и в същото време най-широко разпространената религия на човечеството съдържа цял куп свръхестествени истории — за хора, които необяснимо възкръсват, чудодейни непорочни зачатия, отмъстителни богове, пращащи епидемии и наводнения, тайнствени обещания за отвъден живот сред облаците в рая или в пламъците на ада.

Докато Робърт говореше, на тавана се появяваха известни християнски произведения на изкуството, изобразяващи Възкресението, Богородица, Ноевия ковчег, разцепването на Червено море, рая и ада.

— Затова нека за момент си представим отношението на бъдещите историци и антрополози — продължи Лангдън. — Дали ще се възползват от историческата перспектива и ще определят нашите религиозни вярвания като митове от безпросветно време? Дали ще гледат на нашите богове по същия начин, по който ние гледаме на Зевс? Дали ще съберат свещените ни писания и ще ги пратят на прашната лавица на историята?

Въпросът задълго увисна в мрака.

После Едмънд Кърш изведнъж наруши тишината.

— ДА, професоре — изкънтя отвисоко гласът му. — Аз съм убеден, че ще се случи точно така. Убеден съм, че бъдещите поколения ще се чудят как такива технологично развити общества изобщо може да са вярвали в почти всичко, на което ни учат нашите модерни религии.

На фона на все по-силно ехтящия глас на Кърш по тавана се заредиха нови образи — Адам и Ева, забулена в бурка жена, хиндуисти, ходещи по жарава.

— Аз съм убеден, че бъдещите поколения ще заключат по днешните ни традиции, че сме живели в безпросветно време — заяви Кърш. — И като доказателство ще изтъкнат нашите вярвания, че сме божествено сътворени във вълшебна градина и че всемогъщият ни Творец държи жените да покриват главите си, или това, че сме рискували да изгорим собствените си тела в чест на боговете.