Дэн Браун - Произход

„Внушително“ — помисли си Лангдън, любопитен дали речта на Кърш е на запис, или някогашният му студент чете сценария някъде зад кулисите.

— Приятели, днес сме се събрали тук, за да научим за едно важно откритие — изкънтя над тях гласът на Едмънд. — Позволете ми да ви подготвя за това. Както и при всички предишни скокове във философията на човечеството, сега е от изключително значение да разберем историческия контекст, в който настъпва такъв момент.

Сякаш по даден знак в далечината отекна гръмотевица. Плътният бас от тонколоните завибрира в самото тяло на Робърт.

— Имаме щастието тази вечер сред нас да е един прочут учен, който ще ни помогне да навлезем в обстановката — продължи Едмънд. — Той е жива легенда в света на символите, шифрите, историята, религията и изобразителното изкуство. И освен това ми е скъп приятел. Дами и господа, моля, приветствайте професор Робърт Лангдън от университета „Харвард“.

Гостите въодушевено заръкопляскаха и Лангдън рязко се надигна на лакти, защото звездното небе ненадейно преля в широкоъгълен изглед от голяма аудитория, пълна със студенти. На подиума пред съсредоточено слушащата публика крачеше напред-назад самият той с обичайното си сако от шотландски туид.

„Ето каква била ролята, за която спомена Едмънд“ — помисли си Робърт, докато неловко пак се отпускаше на тревата.

— В древността хората изпитвали почуда към своята вселена, особено към онези явления, които не можели да проумеят рационално — прозвуча отгоре собственият му глас. — За да разгадаят тези загадки, те създали огромен пантеон от богове и богини, обясняващи всичко, което не се поддавало на човешкия ум — гръмотевиците, приливите и отливите, земетресенията, вулканите, безплодието, епидемиите, даже любовта.

„Невероятно!“ — смая се Лангдън, легнал по гръб и вторачен в собствения си образ.

— Древните елини приписвали морските приливи и отливи на променливото настроение на Посейдон. — Ликът отгоре се стопи, но гласът му продължи да говори.

Появиха се кадри на океански прибой, чийто рев разтърси цялата зала. Пред удивения поглед на Робърт разбиващите се вълни отстъпиха мястото си на брулена от снежна виелица безлюдна тундра. Над ливадата задуха студен вятър.

— Периодичното настъпване на зимата се дължало на скръбта на Земята от ежегодното отвличане на Персефона в подземното царство — разказваше гласът на Лангдън.

Отново стана топло и от замръзналия пейзаж се надигна планина, извисяваща се все по-нагоре и по-нагоре. От върха ѝ изригнаха искри, дим и лава.

— Римляните вярвали, че вулканите са домът на Вулкан, ковача на боговете. Той работел в гигантска ковачница под планината, от чийто комин бълвали пламъци.

Робърт усети мирис на сяра и се изуми от находчивото преобразяване на лекцията му в пълносетивно преживяване.

Тътенът на вулкана изведнъж стихна. Отново засвириха щурци и над ливадата повя топлият ветрец с мирис на трева.

— Древните измислили безброй богове, за да обяснят загадките не само на своята планета, но и на собствените си тела.

В небето пак се появиха блещукащите съзвездия, само че сега върху тях бяха наложени изображения на божествата, които представляваха.

— Безплодието се дължало на изпадане в немилост пред богинята Юнона. Любовта била резултат на улучване със стрела от Ерос. Епидемиите се обяснявали като наказание, пратено от Аполон.

Грейнаха нови съзвездия, придружени от фигури на съответните богове.

— Ако сте чели книгите ми, сигурно ви е направило впечатление, че използвам термина „бог на празнотите“ — продължи лекцията си професорът. — С други думи, когато в разбирането им за околния свят се появявали празноти, древните ги запълвали с богове.

На небето се появи безкраен колаж от картини и статуи, изобразяващи десетки класически божества.

— Безчет богове запълвали безчет празноти. С вековете обаче се умножавали и научните знания. — Потоци от математически и технически символи заляха небето. — И с постепенното изчезване на празнотите в нашето разбиране за природата божественият ни пантеон започнал да намалява.

Образът на Посейдон на тавана изскочи пред всички останали.

— Когато например сме установили, че приливите и отливите са резултат от фазите на Луната, Посейдон станал излишен и сме го прогонили от пантеона като глупав мит от безпросветни времена.

Посейдон изчезна сред облак дим.

— Както знаете, същата участ сполетяла всички богове, които един по един отмирали, изгубвайки значението си за нашия еволюиращ интелект.