Дэн Браун - Произход

„Вече съм гледал това съобщение“.

Преди три дни на планината Монсерат Едмънд Кърш беше показал уж „предварителна версия“ на Кьовеш, Ал Фадл и Валдеспино. И сега светът щеше да види абсолютно същото, подозираше равинът.

„Тази вечер всичко ще се промени“ — тъжно си помисли той.

Телефонът иззвъня и го откъсна от размислите му. Кьовеш го грабна.

Епископът започна без предисловия:

— Боя се, че пак имам лоша вест, Йехуда. — И тъжно му предаде ужасната информация, получена от Обединените арабски емирства.

Кьовеш ужасено притисна длан към устата си.

— Аллама ал Фадл се е… самоубил?!

— Така предполага полицията. Току-що го открили в пустинята… като че ли сам е отишъл там, за да умре. — Валдеспино замълча за миг. — Може би напрежението през последните няколко дни му е дошло много.

Обзет от скръб и смут, равинът се замисли за тази възможност. И той се затрудняваше да приеме смисъла на откритието на Кърш… но все пак му се струваше напълно невероятно аллама Ал Фадл да е посегнал на живота си от отчаяние.

— Тук нещо не е наред — заяви той. — Не вярвам, че е способен да извърши такова нещо.

— Радвам се, че го казвате — съгласи се Валдеспино. — И аз не смятам, че е било самоубийство.

— Тогава… кой може да го е убил?

— Някой, който е искал откритието на Едмънд Кърш да остане в тайна — отговори епископът. — Някой, който също като нас е мислел, че до съобщението остават няколко седмици.

— Но Кърш каза, че никой друг не знае за откритието! — възрази Кьовеш. — Само ние с вас и аллама Ал Фадл.

— Кърш може да ни е излъгал и за това. Но дори наистина да е казал само на нас тримата, не забравяйте, че нашият приятел Саид ал Фадл упорито настояваше ние да го оповестим. Възможно е да е споделил за откритието на Кърш с някой свой колега в Емирствата. И този колега също като мен да е стигнал до извода, че откритието на Кърш ще има опасни последици.

— Какво искате да кажете? — ядосано попита равинът. — Че негов колега го е убил, за да запази всичко в тайна ли? Това е нелепо!

— Аз естествено не знам какво се е случило, рави — спокойно отговори Валдеспино. — Само правя предположения, също като вас.

Кьовеш въздъхна тежко.

— Извинявайте. Още не мога да приема новината за смъртта на Саид.

— Аз също. И ако Саид е бил убит, защото е знаел за откритието, двамата с вас трябва да сме много предпазливи. Възможно е и ние да сме застрашени.

Равинът се замисли.

— Щом откритието бъде оповестено, ние с вас няма да имаме никакво значение.

— Така е, но откритието още не е оповестено.

— До съобщението остават броени минути, ваше преосвещенство. Излъчват го по всички канали.

— Да… — Епископът въздъхна уморено. — Явно трябва да приема, че молитвите ми ще останат без отговор.

Кьовеш се зачуди дали Валдеспино се е молил Бог буквално да се намеси и да промени решението на Кърш.

— Няма да сме в безопасност дори и след като откритието бъде оповестено — продължи католическият духовник. — Предполагам, че Кърш с огромно удоволствие ще съобщи на света, че преди три дни се е посъветвал с някои религиозни водачи. Питам се дали привидната етична прозрачност е била действителният мотив да поиска среща с нас. И ако ни назове по име, е, ние с вас ще станем обект на извънредно внимание и може би даже критика от страна на собствените ни паства, които ще решат, че е трябвало да вземем мерки. Съжалявам, просто… — Епископът се поколеба, сякаш искаше да каже още нещо.

— Какво има? — попита Кьовеш.

— Ще го обсъдим по-късно. Ще ви се обадя пак, след като видим как ще изнесе презентацията си Кърш. А дотогава недейте да излизате. Заключете вратите. Не разговаряйте с никого. И се пазете.

— Плашите ме, Антонио.

— Нямах такова намерение — отвърна Валдеспино. — Сега можем само да чакаме и да видим как ще реагира светът. Вече всичко е в Божиите ръце.

След като гласът на Едмънд Кърш отекна от небесата, над ливадата в музея „Гугенхайм“ се възцари мълчание. Стотиците гости се бяха отпуснали върху одеялата, зареяли погледи в звездните висини. Цял в напрегнато очакване, Робърт Лангдън лежеше и чакаше.

— Нека тази вечер отново се върнем в детството — продължи гласът на Кърш. — Да се изтегнем под звездите и да отворим умовете си за всякакви възможности.

Професорът буквално усещаше вълнението, заливащо множеството като морски вълни.

— Нека сме като първите изследователи, хората, които зарязвали всичко и се отправяли в безкрайните океани… които първи зървали невиждани дотогава земи… които коленичели, благоговейно осъзнали, че светът е много по-голям, отколкото дръзвали да си го представят техните философии. И отдавна установените им разбирания за техния свят рухвали пред лицето на новите открития. Нека такава бъде и нашата нагласа тази вечер.