Дэн Браун - Произход

Преди няколко седмици Амбра бе споделила с един извънредно влиятелен човек за ролята си в днешното събитие. Той настойчиво я бе посъветвал да не участва. Беше я предупредил за опасностите от допускането на презентация с неизвестно съдържание — особено щом е дело на всеизвестния иконоборец Едмънд Кърш.

„Той направо ми заповяда да отменя събитието — спомни си директорката. — Самодоволното му морализаторство обаче прекалено ме ядоса, за да го послушам“.

И сега стоеше сама под звездното небе и се чудеше дали този мъж седи някъде и гледа предаването на живо, стиснал главата си с ръце.

„Естествено, че го гледа — помисли си. — По-важното е дали ще нанесе удар“.

Епископ Валдеспино седеше неподвижно на бюрото си в Катедрал де ла Алмудена, приковал поглед в екрана на лаптопа си. Не се съмняваше, че всички в близкия кралски дворец също гледат предаването, особено принц Хулиан, испанският престолонаследник.

„Принцът сигурно е готов да избухне“.

Тази вечер един от най-уважаваните музеи в Испания помагаше на виден американски атеист да излъчи нещо, което религиозните експерти вече наричаха „богохулно антихристиянско рекламно мероприятие“. Още повече разпалваше противоречията фактът, че директорката на музея, в който се провеждаше събитието, е една от най-скорошните и най-публични звезди — изумително красивата Амбра Видал, която през последните два месеца не слизаше от заглавията в испанската преса и се радваше на внезапната възхита на цялата страна. И колкото и да звучеше невероятно, Амбра Видал беше решила да рискува всичко, като стане домакин на днешната фронтална атака срещу Бог.

„Принц Хулиан няма да има друг избор, освен да коментира случая“.

Предстоящата му роля на католически суверен на Испания щеше да е само малка част от предизвикателството, пред което щеше да се изправи след днешното събитие. Много по-смущаващ беше фактът, че предишния месец тъкмо принц Хулиан бе направил радостното съобщение, което насочи всички прожектори към Амбра Видал.

Принцът беше обявил техния годеж.

Робърт Лангдън изпитваше смущение от насоката, която приемаше днешното събитие.

Презентацията на Едмънд се плъзгаше опасно близо до публично отричане на вярата изобщо. Професорът се чудеше дали Кърш не е забравил, че не говори само пред събраните в тази зала учени агностици, но и пред милиони хора по земното кълбо, които гледаха предаването по интернет.

„Презентацията му очевидно цели да възбуди противоречия“.

Безпокоеше го и собственото му участие в програмата и макар Едмънд със сигурност да смяташе, че с видеозаписа изразява уважението си към него, в миналото Лангдън неволно беше ставал причина за избухване на религиозни противоречия… и предпочиташе това да не се повтаря.

Кърш обаче нанасяше грижливо обмислен аудио-визуален удар срещу религията и сега Робърт започваше да преосмисля нехайното си отношение към гласовата поща от епископ Валдеспино.

Гласът на Едмънд отново закънтя в залата и прожектираните на тавана изображения се разтвориха в колаж от религиозни символи от целия свят.

— Изпитвах колебания относно днешното ми съобщение и особено за това какво ще е неговото въздействие върху вярващите. — Той замълча за миг. — И затова преди три дни направих нещо нетипично за мен. В опит да проявя уважение към религиозните гледни точки и да преценя как хората от различните вероизповедания ще приемат моето откритие, дискретно се посъветвах с трима видни религиозни водачи — ислямски, християнски и юдейски теолози — и споделих с тях какво съм открил.

Над ливадата се понесе приглушен шепот.

— Както очаквах, и тримата реагираха с огромна изненада, тревога и, да, даже с гняв. И въпреки отрицателната им реакция искам да им благодаря за това, че любезно се съгласиха да се срещнем. От учтивост няма да разкрия техните имена, но сега се обръщам директно към тях и им изказвам своята признателност, задето не се опитаха да предотвратят провеждането на това събитие.

Кърш направи драматична пауза.

— Бог знае, че имаха такава възможност.

Лангдън слушаше и се удивляваше на ловкостта, с която Едмънд се движеше по този тънък лед и се подсигуряваше отвсякъде. Неговото решение да се срещне с религиозните водачи говореше за либералност, доверие и безпристрастие, с каквито футуристът иначе не можеше да се похвали. Срещата в Монсерат, предположи Робърт, отчасти представляваше проверка на нагласите и отчасти — рекламен трик.