Дэн Браун - Произход

Чертежът се смени със снимка на гигантски пръстен от бетон в тексаската пустиня. Издигнатото само до половината съоръжение очевидно беше зарязано насред строежа и сега бе покрито с прах и пръст.

— Американският свръхускорител можеше неимоверно да разшири познанията на човечеството за вселената, но проектът беше прекратен поради надхвърляне на бюджета и политически натиск от неочаквани страни.

Заредиха се кадри от видеорепортаж за млад „телевизионен евангелизатор“, който размахваше бестселъра „Частицата Бог“ и гневно крещеше: „Трябва да търсим Бог в собствените си сърца! А не в атомите! Хвърлянето на милиарди за този абсурден експеримент е позор за щата Тексас и оскърбление за Господ!“.

Отново прозвуча гласът на Едмънд.

— Сблъсъците, които описах и в които религиозното суеверие е взело връх над разума, са само отделни епизоди от бушуваща и в момента война.

Таванът ненадейно се освети от колаж снимки на насилие в съвременното общество — демонстрации, преграждащи достъпа до генетични лаборатории, свещеник, самозапалващ се пред сграда, в която се провежда конференция по трансхуманизъм, евангелизатори, разтърсващи юмруци и вдигащи над главите си Книга Битие, Христовата риба, поглъщаща рибата на Дарвин, яростни религиозни билбордове, заклеймяващи проучванията на стволови клетки, правата на хомосексуалните и аборта, наред със също толкова яростни билбордове в полза на въпросните каузи.

Сърцето на Лангдън се разтуптя бясно и за миг му се стори, че чимът под него вибрира, сякаш от приближаващ влак в метро. После обаче вибрациите се усилиха и той разбра, че земята наистина се тресе. По повърхността под гърба му пробягваха вълни и целият купол затрепери с рев.

Този рев, установи Робърт, всъщност беше екот на речни бързеи, излъчван от скрити под чима субуфери. Над лицето и тялото му се завихри студена мъгла, като че ли лежеше в бурните води на реката.

— Чувате ли грохота? — надвика бързеите Едмънд. — Това е неизбежното прииждане на Реката на научното знание!

Водата забуча още по-силно и кожата на Лангдън се навлажни от капчици мъгла.

— Тази река набира сили още откак човекът е открил огъня! — проехтя гласът на Кърш. — Всяко ново откритие ни е позволявало да правим други открития и е добавяло поредната капка в реката. Днес ние се носим върху хребета на цунами, устремено напред с неудържима сила!

Куполът се разтресе още по-осезаемо.

— Откъде идваме! — извика Едмънд. — Къде отиваме! Винаги сме били предопределени да открием отговорите! Нашите изследователски методи хилядолетия наред са се развивали в геометрична прогресия!

Мъглата и вятърът вече брулеха пространството под купола и екотът на реката стана почти оглушителен.

— Замислете се над следното! Минали са над един милион години, докато древните хора напреднат от откриването на огъня до изобретяването на колелото. И после — само няколко хилядолетия до създаването на печатарската преса. След това — само два века до телескопа. През следващите столетия на все по-кратки периоди сме осъществили скоковете от парния двигател до автомобилите и космическата совалка! И само след две десетилетия започнахме да променяме собствената си ДНК!

— Днес измерваме научния прогрес с месеци и напредваме с умопомрачителна скорост. Не след дълго днешният най-бърз суперкомпютър ще прилича на просто сметало, днешните най-съвършени хирургически методи ще изглеждат варварски и днешните енергийни източници ще ни се струват също толкова остарели, колкото и да си светим със свещи!

Гласът на Едмънд и ревът на реката продължаваха да кънтят в мрака.

— За да изучават древната култура, елините трябвало да отправят поглед векове назад, докато за нас е достатъчно да се върнем само към предишното поколение и ще открием хора, живели без технологиите, които днес приемаме за даденост. Хронологията на човешкото развитие се сгъстява, разстоянията, които разделят „древно“ и „модерно“, се свиват почти до нула. И затова аз ви давам думата си, че следващите няколко години в човешкото развитие ще са шокиращи, експлозивни и напълно невъобразими!

Речният тътен изведнъж стихна.

В небето отново заблещукаха звезди. Повя топъл ветрец и засвириха щурци.

Гостите под купола сякаш едновременно си поеха дъх.

Във внезапно възцарилата се тишина гласът на Кърш прозвуча почти като шепот.

— Знам, че сте тук, приятели, защото ви обещах откритие, и ви благодаря, че ми позволихте да направя това встъпление. А сега да смъкнем оковите на досегашния си начин на мислене. Време е да споделим тръпката от откритието.