Дэн Браун - Произход

Докато предсмъртното желание на неговия баща отекваше в ума му в огряната от луната болнична стая, Хулиан се загледа в спящия крал и си помисли, че никога не е изглеждал по-удовлетворен.

Той вдигна очи към епископ Валдеспино и посочи стола до бащиното си легло.

— Поседете при краля. Сигурен съм, че ще му е приятно. Ще предам на сестрите да не ви безпокоят. Ще се върна да ви видя след час.

Валдеспино му се усмихна и за пръв път от първото причастие на Хулиан в детството му пристъпи напред и топло го прегърна. В този момент принцът сепнато усети колко е крехко тялото му под расото. Старецът му се стори по-немощен дори и от краля и той се зачуди дали двамата близки приятели няма да са заедно в рая по-скоро, отколкото очакват.

— Гордея се с вас — каза Валдеспино, когато се отдръпна назад. — И знам, че ще сте милостив владетел. Баща ви добре ви е възпитал.

— Благодаря — усмихна се Хулиан. — Явно е имал добър помощник.

Престолонаследникът остави баща си и епископа и излезе в болничния коридор, като спря да погледне през един панорамен прозорец към великолепно осветения манастир на хълма.

„Ел Ескориал.

Свещеното гробище на испанските крале“.

Спомни си как баща му го беше завел като малък в кралската крипта. Докато гледаше позлатените ковчези, Хулиан бе изпитал странно предчувствие: „Аз никога няма да бъда погребан тук“.

Никога нямаше да забрави това интуитивно усещане, макар да си казваше, че в него няма никакъв смисъл… че просто е уплашена детска реакция към смъртта. Тази нощ обаче, с наближаването на възкачването му на испанския трон, го споходи сепваща мисъл.

„Може би още като малък съм съзнавал истинската си съдба.

Може би винаги съм разбирал защо съм предопределен да стана крал“.

Радикални промени връхлитаха родината му и целия свят. Умираха старите обичаи и се раждаха нови. Навярно идваше време веднъж завинаги да премахнат архаичната монархия. Хулиан си представи за миг как чете безпрецедентна кралска прокламация.

„Аз съм последният крал на Испания“.

Тази мисъл го потресе.

За щастие от унеса му го откъсна вибрирането на джиесема, който му бяха дали агентите от Гуардия Реал. Пулсът му се ускори, когато видя началните цифри на номера: 93.

Барселона.

— Хулиан — нетърпеливо отговори той.

Отсреща чу тих, уморен глас.

— Аз съм, Хулиан…

Силно развълнуван, принцът приседна на един стол и затвори очи.

— Любов моя — промълви той. — Как изобщо бих могъл да изразя с думи колко съжалявам?

Застанала в предутринната мъгла край каменната църква, Амбра Видал нервно притискаше телефона към ухото си. „Хулиан съжалява?!“ Обзе я още по-голям страх от онова, което нейният годеник можеше да ѝ признае за ужасните събития от предишната вечер.

Двамата агенти от Гуардия Видал стояха на почтително разстояние и не можеха да я чуят.

— Амбра — тихо започна принцът. — Моето предложение за женитба… Ужасно съжалявам.

Тя се смути. Тази нощ най-малко я вълнуваше предложението, което ѝ беше направил по телевизията.

— Исках да съм романтичен, а те поставих в толкова неловко положение — продължи Хулиан. — И после, когато ми каза, че не можеш да имаш деца… Аз се отдръпнах. Само че не заради това! А защото не можех да повярвам, че не си ми казала по-рано. Прибързах, знам, но просто страшно бързо се влюбих в теб. Исках да заживеем заедно. Може би защото баща ми умираше…

— Стига, Хулиан! — прекъсна го Амбра. — Няма нужда да се извиняваш. И тази нощ има много по-важни неща, които…

— Не, няма нищо по-важно. Поне за мен . Просто искам да знаеш, че искрено съжалявам за това как се случи всичко.

Гласът, който чуваше тя, принадлежеше на онзи искрен и уязвим мъж, в когото се беше влюбила преди няколко месеца.

— Благодаря, Хулиан — прошепна Амбра. — Това означава много.

Последва неловко мълчание и тя най-после събра смелост да зададе тежкия въпрос, който трябваше да му постави.

— Хулиан, трябва да знам дали си замесен по какъвто и да е начин в убийството на Едмънд Кърш.

Принцът не отговори веднага. Когато отново чу гласа му, в него ясно се долавяше болка.

— Искрено страдах от това, че прекарваш толкова много време с Кърш, докато подготвяхте снощното събитие, Амбра. И категорично не бях съгласен с решението ти да приемеш в „Гугенхайм“ да гостува една толкова противоречива личност. Честно казано, ще ми се изобщо да не го познаваше. — Той замълча за миг. — Но не, кълна се, че нямам абсолютно нищо общо с убийството му и бях ужасен от него… както и от самия факт, че в нашата страна може да бъде извършен публичен разстрел. И то само на метри от любимата ми… това ме потресе до дъното на душата ми.