Том Смит - Дете 44

Тя затвори вратата, влезе в кухнята, остави пакета на масата и извади ножа от колана на полата си. Отвори пакета. Вътре имаше портокали и лимони, лукс в града, където храната не достигаше. Затвори очи, представяйки си задоволството на Зарубин като знае, че тя изпитва благодарност към него не заради плодовете, а задето си е свършил работата и е докладвал, че Лев наистина е болен. Изпратените портокали и лимони бяха неговият начин да ѝ напомни, че му е задължена. Ако му бе хрумнала някаква друга прищявка, можеха да арестуват и двамата. Изпразни пакета в купа. Загледа се в ярките плодове, преди да си избере един от тях. Ще хапне от подаръка му. Но няма да плаче.

19 февруари

За пръв път от четири години Лев отсъстваше от работа по непредвидени обстоятелства. В лагерите на ГУЛАГ имаше категория затворници, осъдени за нарушаване трудовата дисциплина, хора, напуснали работното място или закъснели с половин час за работа. Беше по-благоразумно да отидеш на работа и да припаднеш, отколкото да си останеш вкъщи, за да оздравееш. Решението дали да отиде на работа, или не никога не зависеше от работника. Обаче Лев не го заплашваше такава опасност. Както му каза Раиса, го е преглеждал лекар, а после ги е посетил майор Кузмин, който му разрешил да отсъства от работа. Това означаваше, че тревогата, която изпитваше, сигурно е свързана с нещо друго. Колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше, че е прав. Не му се връщаше на работа.

През последните три дни не беше излизал от къщи. Изолиран от света, лежеше в леглото, пиеше горещ чай с лимон и захар, ядеше супа и играеше карти с жена си, която не му прощаваше заради болестта и печелеше почти всяка игра. През повечето време спеше и повече нямаше кошмари. Но на тяхно място се бе настанила потиснатост. Очакваше това чувство да изчезне, убеден, че меланхолията е страничен ефект от действието на амфетамина. Но чувството се засилваше. Събра целия запас от наркотици — няколко шишенца с мръснобели кристали — и го изхвърли в мивката. Повече никакво притъпяване на сетивата, дължащо се на наркотиците. Но дали е от наркотиците? Или заради арестите? Възвръщането на силите му помагаше да осмисли случилото се през последните няколко дни. Бяха допуснали грешка и тази грешка се наричаше Анатолий Тарасович Бродски. Той беше невинен, заловен и смазан от зъбците на важната и съдбоносна, но не и безпогрешна държавна машина. Това беше толкова просто, но носеше нещастие на хората. Един-единствен човек обаче не можеше да намали значимостта на изпълняваната от тях работа. И как би могъл? Принципите на службата им оставаха ненарушени. Защитата на нацията стоеше по-високо от живота на един човек, дори на хиляди хора. Колко струват всички фабрики и заводи, всички машини и армии на Съветския съюз? В сравнение с тази маса животът на един човек не струва нищо. От жизнена важност за Лев беше да определя правилно съотношението на нещата. Това беше единственият начин да запази живота и разума си. Това изглеждаше логично, но той не му вярваше.

Пред него, в средата на Лубянския площад, в кръг от трева се издигаше статуята на Феликс Дзержински, заобиколена от кръговото движение на транспорта. Лев знаеше наизуст биографията на Дзержински. Всеки агент я знаеше наизуст. Като първи ръководител на ЧК, политическата полиция, създадена от Ленин след падането на царския режим, Дзержински се смяташе за бащата на НКВД. Той беше пример за всички. Учебниците изобилстваха с приписваните му цитати. Може би най-известният и често повтарян беше:

Чекистът трябва да закалява сърцето си в жестокост.

Жестокостта бе част от служебния им кодекс. Жестокостта се превърна в добродетел. Жестокостта беше станала необходимост. Стремете се да бъдете жестоки! Жестокостта държеше ключовете, които отключваха вратите към съвършената държава. Ако си чекист, трябваше да следваш нещо като религиозна доктрина и жестокостта беше една от главните ѝ заповеди.

По време на обучението на Лев основно внимание се отделяше на физическата сила и атлетическите способности — факт, който до този момент по-скоро помагаше, отколкото пречеше на кариерата му, превръщаше го в човек, на когото можеше да се има доверие, докато един учен щеше да предизвиква подозрения. Но това означаваше, че бе принуден да посвещава поне една вечер седмично в усърдно преписване на цитати, които всеки агент трябваше да знае наизуст. Обременен с лоша памет, влошена още повече от употребата на наркотици, той не бе пристрастен към четенето. Обаче необходимостта да запомня основните политически речи беше жизненоважна. Всеки пропуск показваше липса на вяра в правотата на тяхното дело. А сега, след като бе отсъствал три дни, приближавайки вратата на Лубянка и гледайки паметника на Дзержински, осъзна, че мисълта му е разпокъсана — фразите изникваха, откъслечни и в неправилен ред. От хилядите думи от цялата чекистка библия от аксиоми и принципи помнеше само колко важна е жестокостта.