Том Смит - Дете 44

Поканиха го в кабинета на Кузмин. Майорът седеше зад бюрото. Посочи на Лев стола срещу себе си.

— По-добре ли си вече?

— Да, благодаря. Жена ми каза, че сте идвали.

— Тревожехме се за теб. За пръв път боледуваш. Прегледах досието ти.

— Извинявам се.

— Ти нямаш вина. Прояви смелост, като се хвърли в ледените води на реката. И се радвам, че го спаси. Даде ни сведения от решаващо значение.

Кузмин почука с пръст по тънката черна папка на бюрото.

— В твое отсъствие Бродски направи признания. Отне ни два дни, бяха необходими две обработки с камфорово масло. Беше изключително упорит. Но в края на краищата се пречупи. Даде ни имената на седем души, които симпатизират на англичаните и американците.

— Къде е той сега?

— Бродски ли? Разстреляха го снощи.

Какво друго можеше да очаква Лев? Постара се да запази изражението си спокойно, сякаш току-що му бяха казали, че навън е студено.

Кузмин му подаде черната папка.

— Ще намериш пълните му признания вътре.

Лев отвори папката. Погледът му се спря на първия ред.

Аз — Анатолий Тарасович Бродски — съм шпионин.

Прелисти напечатаните страници. Познаваше модела — признанията започваха с извинение, с разкаяние, после се описваше същността на престъплението. Беше виждал този шаблон хиляди пъти. Различни бяха само подробностите: имена, места.

— Искате да ги прочета сега ли?

Кузмин поклати глава и му подаде запечатан плик.

— Той назова шестима съветски граждани и един унгарец. Те са съучастници, които са работили за чужди правителства. Дадох шест от имената на други агенти. Седмия човек ще разследваш ти. Като се има предвид, че си един от най-добрите ми офицери, поверявам ти най-трудния случай. В плика ще намериш данните от предварителната работа, снимки и цялата информация, с която разполагаме и която, както ще видиш, не е много. Твоята задача е да събереш повече информация и, ако Анатолий е бил прав, ако този човек е предател, да го арестуваш и доведеш тук според обичайния ред.

Лев отвори плика и извади няколко големи черно-бели снимки. Бяха направени по време на скрито наблюдение, от известно разстояние и от другата страна на улицата.

Снимките бяха на жена му.

Същия ден

Раиса въздъхна с облекчение — наближаваше краят на деня. През последните осем часа преподаваше един и същи урок във всичките си класове. Обикновено преподаваше задължителните политически науки, но тази сутрин получи указание от Министерството на образованието да проведе урок според изпратен учебен план. Изглежда, указанието беше разпратено до всички московски училища и трябваше да бъде изпълнено веднага, а обикновените уроци да бъдат подновени на следващия ден. В указанието се обясняваше, че във всеки клас трябва да обсъди с учениците колко много Сталин обича децата на своята страна. Любовта сама по себе си бе превърната в урок по политика. Нямаше по-важна любов от тази на вожда и съответно на любовта на всеки гражданин към него. Като част от тази любов Сталин искаше да бъдат напомнени на всички деца, независимо от възрастта им, основните предпазни мерки, които трябва да спазват всеки ден. Преди да пресекат улицата, трябваше да се огледат наляво и надясно, да внимават, когато пътуват с метрото, и накрая, това трябваше да бъде особено подчертано, не биваше да играят на железопътните линии. През последната година бяха станали няколко трагични инцидента. Безопасността на съветските деца е от първостепенно значение. Те са бъдещето. Бяха посочени няколко доста нелепи примера. Всеки урок завършваше с кратко контролно, за да провери учителката доколко е усвоен материалът.

Кой ви обича най-много? Верен отговор: Сталин.

Кого обичате най-много? Верен отговор: виж горе

(неверните отговори трябва да бъдат отбелязани).

Какво не трябва да правите никога? Верен отговор: да играем на железопътните линии.

Раиса можеше само да предполага, че причината за този последен указ е тревогата на партията за числеността на населението.

Обикновено нейните уроци бяха по-уморителни, отколкото по другите предмети. Например не се очакваше учениците да ръкопляскат, като решат някоя задача по математика, но се предполагаше, че всяко нейно споменаване на генералисимус Сталин, Съветския съюз или наближаващата световна революция ще бъде посрещнато с овации. Учениците се съревноваваха помежду си, никой не искаше да изглежда по-малко предан на делото на светлото бъдеще от съседа си по чин. Урокът се прекъсваше на всеки пет минути, тъй като децата ставаха и започваха да тропат с крака или да удрят по чиновете с юмруци, а Раиса трябваше да се присъединява към общия възторг. За да предпази ръцете си, тя едва докосваше бюрото, като имитираше ентусиазъм. В началото подозираше, че на децата се харесва да вдигат врява и използват всяка възможност да прекъснат урока. После разбра, че не е така. Те се страхуваха. Следователно дисциплината никога не беше за нея проблем. Рядко се налагаше да повишава глас и почти никога не прибягваше до заплахи. Дори шестгодишните деца разбираха, че да проявиш неуважение към властта или да говориш без разрешение означава да вземеш живота си в собствените си ръце. Младостта не осигуряваше защита. Дете на дванайсет години можеше да бъде разстреляно за престъпление, извършено от него или от родителите му. Но на Раиса не бе позволено да преподава този урок.