Том Смит - Дете 44

Василий проучи папките, събирани през последните месеци от Лев и местния милиционерски началник, когото бе успял да убеди да му помогне. Имаше снимки на убити деца, показания на свидетели. Имаше и документи от съда за осъдени заподозрени. По време на разпита Лев се отрече от своето разследване. Но Василий знаеше, че отричането е лъжа. Лев беше от хората, които вярваха силно и твърдо, той и жена му вярваха в тази нелепа теория. Но в какво точно вярваха? Че един-единствен убиец е виновен за всички тези убийства, извършени без мотив, на стотици километри едно от друго в над трийсет различни места? Освен че самата теория бе странна, тя означаваше, че може да са тръгнали в която и да е посока. Василий едва ли можеше да избере произволно някакво направление и да чака. Ядосан и разочарован, изучаваше картата, на която хронологично бе отбелязано всяко убийство.

44

Василий почука с пръст по числото. Вдигна телефонната слушалка.

— Извикайте при мен офицер Фьодор Андреев.

След повишението Василий получи собствен кабинет — наистина малък, но той много се гордееше с него, сякаш бе извоювал всеки квадратен метър в тежки боеве. На вратата се почука. Влезе Фьодор Андреев, сега един от подчинените на Василий: млад мъж, предан, трудолюбив и не твърде умен, незаменими качества за един подчинен. Беше нервен. Василий се усмихна и му направи знак да седне.

— Благодаря, че дойде. Имам нужда от помощта ти.

— Разбира се.

— Знаеш ли, че Лев Демидов е избягал?

— Да, чух.

— Какво знаеш за причините за арестуването му?

— Нищо.

— Смятахме, че работи за западно правителство, че събира информация и шпионира. Но, изглежда, не е така. Допуснахме грешка. По време на разпита Лев не каза нищо. Сега, със закъснение, съм склонен да предположа, че е работил ето над това.

Василий стана и посочи с поглед папката на масата. Фьодор беше виждал тези документи и преди. Тогава бяха завързани за гърдите на Лев. Изби го студена пот. Наведе се напред, сякаш виждаше документите за първи път, опитвайки се да прикрие тръпките си. С крайчеца на окото си видя, че Василий застана до него и също гледа страниците, като че ли бяха партньори и работеха заедно. Пръстът на Василий се плъзна бавно по картата, стигна до Москва и почука:

44

На Фьодор му призля. Обърна глава и видя лицето на Василий близо до своето.

— Фьодор, знаем, че Лев е бил наскоро в Москва. Сега вярвам, че не е шпионирал, а пътуването му е било част от разследването. Виждаш ли, той вярва, че тук е било извършено убийство. Синът ти е бил убит, нали така?

— Не, загина при злополука, прегазен от влак.

— И Лев беше натоварен да реши въпроса?

— Да, но…

— По онова време ти беше сигурен, че момчето е убито, нали?

— По онова време бях много разстроен, беше ми много трудно…

— Значи Лев не се заинтересува от твоето дете, когато се върна в Москва да разследва?

— Да.

— Откъде знаеш?

— Какво?

— Откъде знаеш, че Лев не се е интересувал от твоето дело?

Василий се върна на бюрото си и започна да разглежда ноктите си, като се престори на обиден.

— Очевидно имаш много ниско мнение за мен, Фьодор.

— Това не е вярно.

— Трябва да разбереш, че ако Лев е прав, ако има убиец на деца, той трябва да бъде заловен. Искам да помогна на Лев. Аз самият имам деца, Фьодор. Мой дълг на баща и офицер е да спра тези ужасни престъпления. Това слага край на всяка лична вражда между Лев и мен. Ако го исках мъртъв, нямаше да предприема нищо. В дадения момент всички смятат него и жена му за шпиони. Ще ги убият без предупреждение и разследването им ще отиде на вятъра. Ще загиват и други деца. Но ако разполагам с всички факти, може би ще успея да убедя началниците да преустановят преследването. Какви шансове имат Лев и Раиса, ако не го направя?

— Никакви.

Василий кимна, доволен от потвърждението. Значи беше истина: Лев е убеден, че извършителят на тези убийства е един-единствен човек. Василий продължи:

— И аз мисля така, те нямат пари и са на стотици километри от мястото, закъдето са тръгнали.

— Къде са избягали?

Фьодор допусна втора грешка, като показа, че и той вярва в намеренията на Лев да спре убиеца. Сега Василий имаше нужда единствено от уточняване на мястото. Той посочи жп линията на изток от Москва и видя как погледът на Фьодор се плъзна на юг. Лев вървеше на юг. Но Василий имаше нужда от името на града. Провокирайки Фьодор, небрежно отбеляза:

— По-голямата част от убийствата е извършена на юг.