Том Смит - Дете 44

— Бягай вкъщи!

Но момчето протегна ръка, сякаш да погали едно от кучетата.

Войникът се засмя:

— Ще ти отхапе ръката.

Момчето уплашено се отдръпна. Мъжът отведе кучетата и му повтори да се прибере вкъщи. Лев отново се набра и се долепи до дъното на каросерията. Дължаха живота си на момчето.

Раиса нямаше представа колко дълго е била завързана под камиона. Чуваше как войниците претърсват къщите: прекатурваха мебели, трошаха и мачкаха. После се разнесе кучешки лай и свистене на осветителни ракети. Войниците се връщаха, качваха се в камионите. Чуваха се команди. Кучетата качиха отзад в нейния камион. Стягаха се да потеглят.

Развълнувана, осъзна, че планът е успял. Включи се двигателят. Карданът потрепери. След секунди ще започне да се върти. Тя все още беше завързана за него. Трябваше да се освободи. Но китките ѝ бяха завързани здраво, не можеше да развърже възлите с безчувствените си пръсти, които не се подчиняваха на командите на мозъка. Тя се бореше. И последният войник се качи в камиона. Селяните се бяха скупчили покрай камионите. Раиса все още не можеше да се освободи. Камионите бяха готови да потеглят. Тя наведе глава и задърпа възела със зъби. Развърза го най-сетне и падна на земята по гръб, а шумът бе заглушен от рева на моторите. Камионът потегли, а тя остана насред пътя. На слабата светлина от прозорците на къщите седналите отзад войници щяха да я видят. И тя не можеше да направи нищо.

Селяните пристъпиха напред, плътно притиснати един към друг. Камионът се отдалечаваше, а те обградиха Раиса. Войниците не забелязаха нищо необичайно. Раиса остана скрита сред тълпата селяни.

Свита на кълбо на шосето, тя зачака. Някакъв мъж ѝ подаде ръка и тя се изправи. Беше спасена. Но Лев го нямаше. Решил е да не рискува и да скочи, преди да са навлезли в тъмното, за да не го види шофьорът на третия камион. Може би ще изчака, докато влязат в първия завой. Но тя не се тревожеше. Лев знаеше какво да прави. Всички чакаха мълчаливо. Раиса хвана за ръка момчето, което толкова много им помогна. След малко чуха някой да тича към тях.

Същия ден

Стотици войници и агенти търсеха бегълците, но Василий беше убеден, че няма да ги намерят. Макар шансовете да бяха на страната на държавата, преследваха човек, обучен да се крие и оцелява на вражеска територия. Началството предполагаше, че Лев и Раиса са получили помощ или от предатели сред охраната, или от хора, които са ги чакали на определено място на железопътната линия, и са организирали бягството им. Но това не се потвърждаваше от признанията на затворниците, пътуващи с Лев в същия вагон. Подложени на изтезания, те твърдяха, че двамата са избягали сами, без чужда помощ. Охраната обаче искаше да чуе друго — това ги объркваше. Досега търсенето се ограничаваше по посока на скандинавската граница, северното крайбрежие и Балтийско море. Предполагаше се, че Лев ще се опита да пресече границата най-вероятно с рибарска лодка. Озовал се на Запад, веднага ще се свърже с видни правителствени чиновници, които с радост ще му дадат политическо убежище в замяна на информация. Поради това залавянето му се превърна във въпрос от първостепенна важност. Лев можеше да нанесе непоправими вреди на Съветския съюз.

Василий веднага отхвърли предположението, че някой е помагал за бягството на Лев. Просто нямаше начин някой да знае в кой влак ще пътуват затворниците. Бяха ги качили във влака за ГУЛАГ в последната минута. Въпросът бе уреден без нужната документация и процедура. Така че единственият човек, който би могъл да им помогне да избягат, беше той самият. Това означаваше, че съществува вероятност, колкото и смешна да е, той да бъде обвинен в съдействие на опасен шпионин. Изглежда, Лев все пак има възможност да го унищожи.

Досега никоя от преследващите групи не бе открила следи от бегълците. Нито Лев, нито Раиса имаха роднини или приятели в тази част на страната — бяха сами, облечени в дрипи, без пукната пара. Когато Василий за последен път разговаря с Лев, той дори не помнеше собственото си име. Очевидно е възвърнал разума си. Василий трябваше да уточни накъде се е насочил: това бе най-добрият начин да го заловят, а не да търсят напосоки. Тъй като не беше успял да хване изобличения си брат, трябваше да успее в операцията с Лев. Втори провал нямаше да му простят.

Василий не вярваше, че Лев възнамерява да избяга на Запад. Но ще се върне ли в Москва? Родителите му живееха тук. Но те не можеха да му помогнат, още повече щяха да загинат, ако той се появеше при тях. Сега те бяха под денонощно наблюдение. Може би Лев ще поиска да си отмъсти и ще дойде, за да убие Василий? Замисли се за кратко поласкан, преди да го отхвърли. Никога не усети нищо лично в омразата на Лев към него. Не би рискувал живота на жена си заради едното отмъщение. Лев имаше план и цел, чиито корени най-вероятно се криеха в страниците на заловените документи за онези престъпления.