Линкольн Чайлд - Третата порта

Лекарят се смръщи, но кимна.

— Аз ти отговорих, че вярвам във възможността жизнената сила на човек, който вече е мъртъв, да се настани в живо същество, ако жизнената му сила, неговата душа, е била изложена на риск. И че във всички документирани случаи мъртвият може да обсеби само човек от същия пол.

— Помня — потвърди доктор Ръш. — Така разбрахме, че Нармер или неговото привидение не могат да говорят чрез нея — с други думи, че не би могъл да бъде у Дженифър.

— Точно така. Ако обаче не жизнената сила на Нармер е тук, на това място… ако тук е жизнената сила на жена …

— Царица Нитхотеп! — Ръш бавно вдигна ръка до устата си. — Боже мили…

В този миг двамата работници се върнаха на бегом. Вече бяха изключили радиостанциите си.

— Горе има извънредно положение — съобщи Ковински. — Аварийните вентили на метановата инсталация са били отворени.

— Какво? — попита Стоун с глас, напрегнат от безпокойство.

Ковински поклати глава. На лицето му определено беше изписан страх.

— Каза вентили? Колко?

— Поне три. В Червеното, Бялото и Кафявото крило.

— Невъзможно е — заекна Стоун. — Правилата за безопасност…

— Някак са били нарушени. Затова едва сега са открили причината. Под крилата са избухнали пожари, имало е експлозии, пламъците са започнали да се издигат в самата Станция. И ако не успеят да стигнат до тези вентили, за да ги затворят…

Стоун посочи към изхода.

— Всички навън и започвайте да се качвате. Веднага! — После взе радиостанцията от Ковински и натисна комутатора. — Тук Портър Стоун. С кого говоря?

— Менендес, сър. Аз съм в района на Търбуха. — Зад гласа Лоугън чу викове и съсък, прозвуча като свистенето на горелка. — Пращаме екип при вас с помощни въжета.

— Тук долу сме десетина души — каза Стоун. — Трябва да…

Беше прекъснат от поредица трескави викове по радиостанцията, гласовете се преплитаха и смесваха.

— Какво носи? Нитроглицерин?

— Бягайте! Бягайте назад!

— Не я оставяйте да доближи Търбуха, защото ще…

След това откъм Пъпната връв блесна ослепителна светлина, сякаш грейнаха сто слънца… последва взрив, който прониза ушите на Лоугън и го повали на пода в гробницата. След това всичко притъмня и неговият свят изчезна.

Лоугън не знаеше дали е бил в безсъзнание час или цял ден. Щом отвори очи и се опита да се надигне и седне, като клатеше глава, за да я проясни, осъзна, че са минали само няколко секунди. Гробницата кънтеше от високите викове и тропота на бягащи крака. Няколко аварийни лампички бяха заработили, потапяйки помещението в червеникава погребална светлина. Ръш се беше навел над него, масажираше китките му и се опитваше да го изправи на крака.

— Хайде, Джери, ставай — подканяше го той. — Трябва да се махаме оттук.

Гробницата беше започнала да се пълни със задушаващ остър дим. Във въздуха се усещаше странна миризма — смесица от вонята на горяща гума, озон и заплашителната сладникава смрад на метан.

— Какво става? — изкрещя един от общите работници с писклив, истеричен глас. Имаше порезна рана на темето и кървеше обилно.

„Какво става?“ Спомни си словата от проклятието на Нармер: „Всеки човек, който посмее да влезе в моята гробница или направи нещо злонамерено на вечното жилище на моята земна форма, със сигурност ще загине бързо. Ако премине през Първата порта, ще се напука основата на къщата му, а семето му ще пада на изсъхнала земя. Кръвта и крайниците му ще се превърнат в пепел, а езикът му ще се разцепи в устата. Ако премине през Втората порта, мрак ще го последва, а змията и чакалът ще го преследват. Ръката, която докосне безсмъртната ми форма, ще гори с неугасим огън. Но ако някой в своето безразсъдство премине през Третата порта, тогава черният бог на най-дълбоката яма ще го грабне, а крайниците му ще бъдат запратени в най-далечните ъгли на земята. И аз, Нармер Безсмъртния, ще измъчвам него и неговите ден и нощ, будни и заспали, докато лудостта и смъртта се превърнат в техен вечен храм.“

— Това е жената на Нармер — измърмори той. — Нитхотеп. Опитва се да опази своето безсмъртие, като зарие гробницата. Гробницата, която е откраднала от своя съпруг. Всичко се повтаря отново. Пак иска да убие всички, които ще се опитат да завладеят короната. Царицата действа с малко помощ от Дженифър Ръш.

Лоугън осъзна, че само си е помислил това, а не го е казал на глас. Итън Ръш още стоеше до него и го подканяше да се изправи. С усилие се надигна на крака; светът около него се залюля, но след малко се успокои. Ръш се вгледа настойчиво в очите му, изръмжа и тръгна напред, към изхода на гробницата.