Линкольн Чайлд - Третата порта

Стоун гледаше ококорено египтоложката. Гневът и яростта бавно бяха изчезнали от лицето му.

— Ако си права за… за короната — поде той, — тогава само на един човек би било позволено да я използва. Ако си Нармер, щом си преминал в отвъдното, естествено е да не искаш някой да заеме твоето място и да изложи на опасност твоето безсмъртие. Короната ще е била свързана с душата на човека, който я е използвал.

— Точно това трябва да е направила Нитхотеп — кимна Ромеро. — Скроила е номер на Нармер и е заповядала да бъде убит, а след това е използвала короната вместо него. После, вярвайки, че вече е безсмъртна, е наредила да бъде погребана в неговата гробница, която набързо е била преработена — печатите, надписите — в нейна.

— Изобщо възможно ли е това? — попита Лоугън.

— Фараоновата гробница не е ли направена да бъде вечно жилище на точно определен владетел?

— Именно в това е проблемът — обясни Ромеро. — Имаме нужда от много повече време, за да проучим доказателствата. Може би е смятала, че залогът — вечен живот като върховно божество — си е струвал риска?

— Но защо е било това бързане? — зачуди се Стоун.

— След като Нармер е бил отстранен, тя е можела да разполага с колкото време си иска.

Ромеро помисли малко.

— Сещам се за няколко причини. Може би главните жреци на Нармер с тяхната частна армия са били още на път за мястото на погребението и не биха приели с радост подобна промяна. Затова е трябвало да преоборудва гробницата, доколкото може и да я запечата преди пристигането им. Друга възможност е, че тя и нейната свита не са знаели как се работи с батерията и може… да са прекалили.

— Онова, което е трябвало да бъде преживяване на клинична смърт заради спиране на сърцето, се е превърнало в истинска смърт — заключи Лоугън.

Ромеро кимна.

— Да, ако се е случило това — царицата да умре най-неочаквано, трябвало е да бързат да я мумифицират и погребат. Дори, ако се е налагало, да съкратят някои от погребалните ритуали. Както видяхме в някои от изображенията тук — специално онези, което са посветени точно на тези ритуали.

— Ами ако царицата се е погребала сама без достатъчно подготовка — обади се Ръш. — Без достатъчно ритуали?

— Невъзможно е да се каже. Вече споменах несъвършения срез на устата на мумията. Това е важна част от египетската погребална магия: церемонията по Отваряне на устата . Тя позволява на Ба да напусне мъртвото тяло и да се събере отново с Ка в следващия живот. Освобождава устата, за да приема храна и напитки, така че душата да е нахранена — с една дума, да оцелее в задгробния живот.

— Продължавай — подкани я Стоун.

— Ако толкова важен ритуал като Отварянето на устата е бил претупан, това подсказва голяма припряност във финалните етапи на погребението. Кой може да каже кои други критични стъпки за пътуването на Нитхотеповата душа в следващия свят са били съкратени? И дори пропуснати?

— Ако тази церемония по Отваряне на устата — попита Лоугън — не е проведена както трябва и царицата не може да получава храна в другия свят, какво би се случило?

Ромеро се замисли.

— От прочетеното в древните текстове бих казала, че нейната жизнена искра — душата, която напуска тялото след смъртта, ще остане в капана на мумията.

Ръш поклати глава.

— Ако тя наистина е извършила това злодеяние — убила е своя съпруг или най-малкото е узурпирала неговото място в следващия свят — бих сметнал, че поне една част от нейното Ка би искало да остане тук. Да пази короната, да охранява нейното безсмъртие, за да бъде сигурна, че никой няма да ѝ стори онова, което тя е причинила на Нармер.

— Проклятието — измърмори Ромеро.

„Душата ѝ ще бъде в капана на мумията… За да пази короната, за да бъде сигурна, че никой няма да ѝ стори онова, което тя е причинила на Нармер…“ Изведнъж на Лоугън му хрумна една ужасяваща мисъл.

— Боже мили! — се изплъзна от устата му.

Отгоре се чу глухо боботене, по-силно от първото.

Свитъците папирус потрепериха като от полъха на вятър.

— По дяволите, какво е това? — възкликна Стоун.

Валентино се обърна към двамата работници.

— Ковински, Дугън, вървете на платформата, за да проверите какво става.

Докато мъжете поемаха назад през гробницата, Лоугън дръпна Ръш настрана.

— Ние сме забравили нещо — каза му тихо, така че другите да не чуят.

Лекарят го погледна.

— Какво? Какво искаш да кажеш?

— Помниш ли нашия първи разговор? Когато размишлявахме върху продължителната мозъчна смърт на Дженифър? Че е била толкова дълго в клинична смърт, та може да си е изгубила душата? Ти го каза, не аз?