Линкольн Чайлд - Третата порта

— Чакай малко — спря го Лоугън отново. — Почакай малко. Не бъди толкова припрян, нека премислим това. — Той се обърна към Тина Ромеро. — Ти не разправяше ли непрекъснато, че има неща в тази гробница, които не се връзват? Че нямат смисъл?

Тя кимна.

— Най-вече дреболии. Приписвах ги на факта, че това е гробницата на първия фараон. Беше напълно естествено да намираме неочаквани неща. Познатите ни традиции още не са били напълно установени.

— Извинения — подхвърли Стоун. — Чисти извинения и нищо повече. Просто се опитваш да замажеш своята глупост.

Ромеро не му обърна внимание и отново заговори на Лоугън.

— Всичко започна, когато ми спомена за черепа. Онзи, който изследва, вероятно череп на някого от Нармеровите жреци, убит ритуално, за да се запази тайната и светостта на фараоновата гробница. Спомняш ли си, че ми разказа как лявата очна кухина била издраскана?

Лоугън кимна за потвърждение.

— Това беше първият знак, че нещо не е както трябва. А другите знаци са тук сред нас. Серехите, които намерихме върху царските печати на портите… глифите са на Нармер, но не съвсем както трябва. Завършват необичайно с женското несут бити. Пък и онези надписи в първото помещение с обърната ритуална последователност и сбъркан пол. А глифовете по капака на този сандък — морската котка, символът на Нармер, е заличен.

— Ти каза, че бил променен, преобърнат? — напомни Лоугън.

— Какви ги приказвате? — намеси се Стоун.

— Този белег в очната орбита на жреческия череп — заговори отново Ромеро. — Първо реших, че става дума просто за разложение, за повреди от времето. Това обаче е ритуалният начин, по който жрец или жрица на царица са били убивани — с нож в окото, който стига до мозъка. По този символичен начин царицата няма да бъде видяна в смъртта. Пред гробницата на цар жреците са убивани с удар в основата на черепа, който срязвал гръбначния стълб.

— Значи това е гробницата на Нармеровата съпруга? — попита Стоун. — Нитхотеп? Точно това исках да кажа. Сбъркали сме гробницата!

— Не, не, ти не разбираш — извика Ромеро с нова настойчивост в гласа. — Доказателствата са противоречиви. Всичко в тази гробница подсказва, че е била построена за Нармер, следвали са неговите царски указания, като се изключат онези ритуали, които трябвало да бъдат изпълнявани след смъртта. Тук доказателствата започват да си противоречат. Царските печати с женски окончания. Последните ритуални надписи — помните ли, че отбелязах грубия им вид? А самата мумия — можах само за кратко да я погледна, но забелязах, че срезът над устата е неточен, незавършен.

— Все едно целият погребален ритуал е бил извършен набързо? — попита Лоугън.

Чу се далечно боботене, почти недоловимо тук долу, в гробницата. Пазачите и общите работници огледаха с безпокойство стените около тях. Изглежда, звукът идваше от повърхността и стигаше до тях чрез Пъпната връв. След миг спорът се възобнови.

— Не говориш смислено — обвини Стоун Ромеро. — Всичко това е хипотетично. Неубедително.

— Не съм толкова сигурен — намеси се Лоугън, говореше бавно, защото същевременно обмисляше казаното от египтоложката. — Трябва да погледнеш на всичко това от друг ъгъл. Ако короната, намерена тук, в третото помещение, е използвана, за да се симулира, или по-скоро да се практикува смъртта — т.е. да се направи фараонът безсмъртен, да се осигури неговата божественост… една царица не би ли пожелала това също толкова силно? Особено толкова властна и упорита царица, каквато е била Нитхотеп?

Настъпи мълчание.

— Искаш да кажеш… — започна Стоун неуверено. — Намекваш, че Нитхотеп, царицата на Нармер… е заела неговото място в гробницата?

— Това е единственото, което има смисъл — потвърди Ромеро. — Нищо друго не би обяснило противоречивите доказателства, които ви изложих.

— То може би обяснява също, защо бъдещите поколения са изтълкували погрешно Нармеровите символи и практики — добави Лоугън. — Не Нармер е лежал в гробницата, не е бил погребан по правилния начин. Жената сама го е заместила и както се вижда — очевидно набързо.

— Тогава какво се е случило с Нармер? — попита доктор Ръш.

— Кой знае? — вдигна рамене Ромеро. — Отрова. Или кама в гърлото късно през нощта в съпружеското ложе. Вероятно е убит заедно с всичките му наложници. Чували сте легендите за Нитхотеп, колко волева, кръвожадна и себична била. Това би било игра точно по неин вкус. Можете ли да си го представите? Възможно е дори да го е изчакала да умре от естествена смърт. След това е придружила тялото му тук заедно с двете свити, за да присъстват на ритуалите за неговото погребение — и в един миг, по предварително съставен план, нейните пазачи са надвили неговите… и сега неговият скелет лежи в тресавищната тиня, преплетен с всички останали, а нейната мумия е заела полагащото му се по право място.