Линкольн Чайлд - Третата порта

Лоугън се вторачи в двойната корона в ръцете на Стоун. Какво беше казала Дженифър при последното преминаване? „Това, което носи живот на мъртвите… и смърт на живите.“

Как може да е знаела това?

Прочисти гърлото си. В момента му беше хрумнало нещо — нещо, което не му се искаше да споменава.

Стоун го погледна, все още стискайки двойната корона.

— Джереми?

Той вдигна рамене.

— Не мога да не се запитам следното: Ако този уред е изобретение на Нармер, за да го използва в опит да научи какво ще изпита след смъртта на физическото тяло — един вид като подготовка за задгробния свят… — Той замълча. Всички погледи бяха впити в него. — Като се вземат под внимание вярванията на древните египтяни — продължи. — Имам предвид за същността на душата… може ли да са вярвали, че подобно приспособление може да освободи душата, жизнената сила от тялото — и правейки това, на мига да спечели безсмъртие?

Настъпи дълго мълчание, което неочаквано бе прекъснато от остро пиукане. Един от пазачите откачи от колана радиостанцията и я долепи до устата, после я долепи до ухото и изслуша отговора, примесен с пукота на статично електричество. После подаде радиото на Стоун.

— Доктор Стоун? — каза той. — Съобщение отгоре. Казват, че е важно.

Кори Лендау седеше в командния център, качил крака върху една от конзолите, и от време на време отпиваше от половинлитровото пластмасово шише с гроздов сок. Преди малко беше свършил с четенето на „Къщата в пограничната област“ и вече беше почти изперкал от скука. До края на смяната му оставаха още четири часа! Не си беше взел нищо друго за четене и гробната тишина, която цареше в залата, му лазеше по нервите. С цел разнообразяване беше започнал да гледа записите от видеокамерите в различните части на Станцията, но навсякъде цареше депресиращо спокойствие. Около Търбуха кипеше живот — мнозина техници висяха пред конзолите с апаратура и следяха данните, а други просто зяпаха в отвора. Колкото до гробницата, вероятно по нареждане на Портър Стоун, камерите в помещение две и три бяха изключени, така че и там нямаше нищо интересно за гледане. Няколко минути по-рано настъпи някакво оживление около археологическите лаборатории в Червеното крило, но явно и там нещата се бяха успокоили. Фактически, цялата Станция беше притихнала в очакване на информация от групичката в гробницата.

Отпи още една глътка, въздъхна и се зае да засуква мустака си, докато прехвърляше пресен набор видеозаписи, все едно сърфираше по телевизионни канали. Затова не забеляза как Дженифър Ръш безшумно се вмъкна в командния център. Нито как се приближи към редица конзоли и се спря да ги проучи. Нито когато вдигна червеното защитно капаче на една от конзолите и бутна лостчето на електрическия ключ от „включено“ на „изключено“. Усети присъствието ѝ едва когато тя, обръщайки се да си върви, се блъсна в рафт с екипировка за диагностика и събори няколко навивки кабел.

— Хей! — извика Лендау и се завъртя със стола, разплисквайки сок по ръката си.

Когато позна жената на лекаря, се усмихна. Смяташе я за готино маце, но беше толкова сдържана и далечна, че чак го плашеше. Странно, но беше по болнична нощница, не че на Лендау това му пречеше, защото разкриваше доста неща…

— Здрасти — подвикна той подире ѝ. — Съпругът ти е долу с екипа, нали? Дошла си, за да гледаш завръщането на героите? Мога да ти предложа най-добрите места в салона — и той посочи към празния стол недалеч от неговия, от който се виждаше редицата централни монитори.

Дженифър Ръш не отговори. Мина покрай него и продължи право към далечната врата. Носеше нещо в едната си ръка.

В първия момент Лендау си помисли, че е прекалено потънала в мисли или чисто и просто много груба — рядко я беше виждал да разговаря с някого, всъщност изобщо я виждаше рядко и толкоз. После обаче забеляза безжизнените ѝ замъглени очи, странните и неуверени, почти като на робот крачки, сякаш самото ходене беше нещо ново за нея.

Когато фигурата ѝ изчезна надолу по коридора, младежът кимна многозначително.

— Натряскала се е. — Не че я обвиняваше. Да си заврян тук, на гъза на географията, беше достатъчно да накара дори светец да се пропие.

Дженифър Ръш продължи бавно напред с малко неуверена крачка, мина покрай няколко конферентни зали, докато не се озова до бариерата, която препречваше достъпа до плаващата на понтони входна тръба, водеща в Кафявото крило. Тя се обърна и отвори последната врата преди бариерата, от тежък метал с надпис „Електроподстанция. Бяло крило“.