Линкольн Чайлд - Третата порта

След въпроса настъпи кратко мълчание.

— Звучи парадоксално — намеси се и Лоугън, като се обърна към Ромеро. — Каза, че древните египтяни са смятали сърцето за особено важно за оцеляването в отвъдния свят?

Тя кимна.

— След като попадне в задгробния свят, сърцето на фараона се проверява, изпитва от Анубис в церемония, известна като Претегляне на сърцето. Поне по-късните египтяни са вярвали в това.

— Смъртта обаче настъпва, когато спре сърцето. Как може спрялото сърце да е от някаква полза за Нармер в следващия… — Лоугън изведнъж млъкна. — Чакай малко. Какво каза по-рано? Каза, че цялата тази гробница ти прилича на репетиция за смъртта на Нармер, за неговото преминаване в следващия свят. Нещо като суха тренировка. Така ли беше?

Ромеро кимна.

Лоугън откъсна поглед от нея и го плъзна по съдържанието на гробницата, после отново я погледна. И в този момент, съвсем неочаквано, сякаш в главата му експлодира светкавица — той разбра.

— О, господи! — прошепна. — Багдадската батерия.

Известно време никой не помръдна. В този момент, както бавно беше се отпуснал на колене, Стоун се изправи, обърна се и застана с лице към Лоугън.

— Малко преди Втората световна война — продължи Лоугън. — В едно село близо до Багдад бяха намерени артефакти. Били много стари и тяхното предназначение било неясно. Керамично гърне; меден лист във формата на цилиндър, който завършвал с желязна пръчка. И още няколко други предмета. Били забравени, докато на тях не попаднал директорът на иракския Национален музей, където били съхранени. Той публикува статия, в която развива теорията, че тези артефакти, когато бъдат напълнени както трябва с лимонена киселина или оцет, или някоя друга течност, способна да произвежда електролитно напрежение, могат да слушат като примитивна галванична клетка — батерия.

Никой не проговори. Очите на всички бяха впити в Лоугън.

— Чувал съм това — обади се Стоун. — Батерията е била малка и слаба. Може би е използвана за церемониално галванизиране на предмети със злато.

— Вярно, била е слаба — съгласи се Лоугън. — Но нищо не е пречело да не бъде.

— Исусе — възкликна Ромеро и посочи към предметите, които лежаха в краката на Стоун. — Нима искаш да кажеш…

Лоугън вдигна внимателно покрития с червен емайл предмет, който завършваше с желязна пръчка и нагънат меден лист. След това вдигна мраморния предмет с формата на купа, а дългите златни нишки се разлюляха. Много внимателно сложи червеното приспособление върху бялото. Паснаха си отлично.

— Двойната корона — възкликна Ромеро.

— Точно така — кимна Лоугън. — Но корона с много специално, божествено предназначение — допълни той. — Обърнете внимание на елементите, от които е направена. Мед, желязо, злато. И лимонов сок или оцет, с чиято помощ получавате батерия. И вероятно по-силна от онази, намерена около Багдад.

— Онази урна в ъгъла — посочи Ромеро. — Миришеше на оцет.

— А златните нишки — намеси се доктор Ръш. — Мислиш, че са служили за… електроди?

— Да — потвърди Лоугън. — Вероятно, поставени върху гърдите, са могли да спрат сърцето.

— Да спрат сърцето? — повтори Стоун. — Репетиция с костюми на смъртта…

— Може би повече от една репетиция — вметна енигмологът. — Виж допълнителните материали, складирани в тези златни кутии.

Стоун протегна ръка и Лоугън внимателно му подаде апарата корона.

— Репетиция с костюми на смъртта — повтори Стоун. После леко, почти с любов, поглади короната.

— Може да е нещо повече от това — намеси се Ромеро. — Спомнете си огромната важност, която древните египтяни са придавали на сърцето. Със спирането на сърцето и след това с пускането му отново се извършва не само подготовка за фараон Нармер, а и се потвърждава неговата божественост.

— Разбира се — съгласи се Стоун. — Това е начин да установи и да докаже своята божественост, а оттам и на неговия род.

Лоугън се вгледа в ръководителя на експедицията. През последните няколко минути гласът му беше станал по-развълнуван, по-оживен. Вярно, това не беше инкрустирана със скъпоценни камъни корона — ала в някои отношения намереното беше много по-забележително.

— Това обяснява защо „короните“ са сложени тук — каза Ромеро. — В най-святото и тайно място на гробницата — в нейната светая светих. Обяснява и ужасната клетва за прекрачването на Третата порта. Нармер вероятно се е страхувал, че ако някой друг сложи ръка на короните, ако някой друг експериментира пътя до отвъдното, може да добие неговото могъщество и дори да го измести… както на този, така и на онзи свят.