Линкольн Чайлд - Третата порта

Вътре в ониксовия сандък лежеше черна плащаница, осеяна с цветни и златни нишки. Стоун предпазливо я докосна, но както и преди, в мига, когато пръстите му допряха материята, парчето тъкан се превърна в купчинка фин прах. Веществената му форма се беше опазила през хилядолетията само по каприза на природата.

Отдолу се показа лист ковано злато, покрит с примитивни йероглифи.

— Тина? — повика Стоун и насочи светлината на едно от фенерчетата към надписа. — Какво можеш да кажеш за тях?

Ромеро дойде до него и огледа глифите.

— Вероятно се отнасят до папирусите на масата — обясни тя след известно време. — Едва наскоро започнах да ги проучвам. Сякаш са…

— Сякаш са какво?

— Заклинания, но не от обичайния тип.

— А от какъв? — попита Стоун с нотки на нетърпение в гласа.

Тя вдигна рамене.

— Ами приличат повече на ръководство.

— Защо това да е толкова необикновено? — попита Стоун. — Цялата Книга на мъртвите е едно голямо ръководство.

Ромеро не отговори.

Стоун се обърна отново към сандъка и махна на работниците да вдигнат листа ковано злато. Сетне нетърпеливо надникна вътре, накланяйки фенерчето, за да вижда по-добре. Когато Лоугън пристъпи също, видя друг лист скъпоценен метал — с инкрустации от емайл и скъпоценни камъни, а свободната повърхност беше осеяна с йероглифи. Стоун махна на работниците да вдигнат и него.

— Моля, сложете го тук — посочи Ромеро. Тя беше наредила на хората на Валентино да сложат първия лист до масата с папирусите.

След като беше вдигнат и вторият лист, пред очите им се разкри груба, необработена повърхност. На Лоугън в сумрачната светлина се стори, че дъното е осеяно с изобилие от малки, тънки, изсъхнали кости, разбъркани и преплетени в луда неразбория.

Стоун изръмжа от изненада. Протегна ръка, но премисли и си сложи латексова ръкавица, едва тогава потопи ръка в купчината кости.

— Какво е това? — попита Лоугън.

— Проклет да съм — отговори след малко Стоун, — ако това не е коноп.

Ръш пристъпи напред, извади едно парченце с форцепса и го освети с фенерчето си.

— Прав си.

След като кимна на хората на Валентино, Стоун се зае да вади шепи от древното растение. Първоначално предпазливо, но постепенно все по-големи количества, докато подът на третото помещение не се покри с него. Докато вадеха материала, се вдигнаха малки облачета прах и се разнесе странна миризма — като при жътвата преди пет хиляди години — която изпълни ноздрите на Лоугън.

Сред купчините коноп бяха положени две торби. Всяка от тях беше малко по-голяма от баскетболна топка и бе изработена от златни нишки, толкова изкусно изтъкани, че бяха гъвкави като копринени. Много внимателно Стоун ги освободи от обгръщащия го от всички страни коноп и ги сложи на пода до плинта.

Групичката отново го заобиколи безмълвно. Лоугън гледаше двата закръглени предмета, осветени от лъчите на фенерчетата. Представи си двете корони на Египет: бялата конична корона на Горен Египет и червената на Долен Египет — островърха и агресивна. От какво ли са направени? Боядисано злато? Някаква непозната и неочаквана смес? Каква магия притежаваха? Изпита почти непреодолимо желание да види какво има в тези златотъкани торби. Два вързопа. Вече не можеше да има съмнение — това беше двойната корона на първия фараон на цял Египет. Какво друго можеше Нармер да пази толкова ревниво, толкова загрижено и с толкова големи разходи, не само за него, но и за неговите наследници?

Стоун сякаш изпитваше същото нетърпение. Той взе една от торбите, развърза края ѝ и след като огледа набързо наобиколилите го, бръкна и внимателно извади съдържащото се в нея.

Онова, което се показа, не беше корона, а нещо много различно: объл инструмент, изработен вероятно от мрамор, от чиито краища висяха дълги златни нишки.

Чу се изненадано шушукане.

Стоун се намръщи. Известно време гледа втренчено и неразбиращо предмета, накрая го остави върху празната му златна торба. След това бръкна във втората, този път много по-бързо.

Онова, което извади от нея, беше още по-странно: конструкция от червен емайл, завършваща на върха с железен прът, който от своя страна беше заобиколен от накъдрен меден лист. Удивен, Лоугън се наведе, за да го огледа по-отблизо.

Желязната пръчка, която излизаше от конструкцията от емайл, беше затапена със запушалка от нещо, което приличаше на битум. Находките приличаха точно на предметите, изобразени на фреската в първото помещение.